Петко Славейков

Народен

С идеали все боравих -

всичко друго смятах грях,

с тях и себе си забравих,

на света свят не видях.

Все за другите залягах,

трябва, казвах, тъй е ред,

свойте работи отлагах -

чуждите все по-напред.

Минах живот любороден,

със неволи бол и бол...

И личи, че съм народен -

гладен, жаден, бос и гол.

1875