Гео Милев

Народен театър

ХУДОЖЕСТВЕНОТО РЪКОВОДСТВО БЕЗ АВТОНОМИЯ

Никога Народният театър не е падал тъй дълбоко в преизподнята на художественото

невежество и художествената анархия - както днес: това впечатление имат всички

ценители на изкуството у нас - близки или отдалечени от театъра.

Народният театър е бил - от деня на своето откриване - жертва на една фатална

политика, водена от М-вото на просветата и доведена днес с един замах до нейния

последен резултат: политика на некултурната зависимост за един културен

институт - бих нарекъл аз тази политика; с други думи: отнемане автономията на

Народния театър.

Всяко художествено творчество е по необходимост индивидуално; защото е по

същина плод на съзерцание. В театъра, дето имаме колективно творчество - за да

получим единен, цялостен художествен резултат, трябва да имаме една

художествена воля, обединяваща отделните индивидуални творчества (на актьорите)

в едно общо, единно усилие към желания художествен резултат. Тази художествена

воля - не ще и казване - трябва да бъде: първо - силна и, второ -особено при

държавния театър, какъвто е нашият Народен театър,- независима и неограничена;

автономна: само тогава могат да бъдат постигнати ценни художествени резултати.

Ако досегашните културни управления на страната имаха поне частица от понятие

за работата в един художествен институт, в един театър - Народният театър щеше

още от самото начало на съществуването си да бъде оставен като съвършено

автономен държавен институт, който да се развива по своя собствен път - по пътя

на изкуството, а не по волята на онези - некомпетентни в художествено отношение

хора, които... са му давали някакви незначителни годишни субсидии. Но днес,

когато Народният театър е лишен от каквато и да е държавна субсидия - той е

лишен окончателно и от своята автономия; това е последният резултат на

постоянната театрална политика на М-вото на просветата, резултат, постигнат от

днешния министър на просветата; негова е заслугата. Дали г-н министърът мисли,

че като отнема окончателно на Народния театър нео-ходимата за него автономия -

че това е художествена полза за самия театър?

Не. Но що значи да бъде Народният театър без автономия?

Това значи: да бъде управляван и направляванотхора, които нямат нищо общо с

театралното изкуство, които не познават театралната работа: министри, главни