• ФЕНОМЕН

1) Явление, необичаен, изключителен факт;

2) философско понятие, което означава обект на сетивно съзерцание (противоположно на ноумен).

• КЛАСИЦИЗЪМ

Направление в литературата и изкуството през 17 - началото на 19 в. Възниква във Франция под влияние на философския рационализъм. Използва и абсолютизира нормите и образците на античното класическо изкуство, стреми се да утвърди абсолютизма, да подчини личността на дълга. Създава своя нормативна естетика, разделя жанровете на висши (трагедия, епопея, ода) и низши (комедия, сатира, басня). Теоретик - Н. Боало ("Поетическо изкуство"). Представители в литературата: П. Корней, Ж. Расин, Молиер, Й. В. Гьоте (ваймарският му период), Ф. Шилер, М. В. Ломоносов и др. В изобразителното изкуство основоположник и най-виден представител на класицизма е Н. Пусен. Широко развитие получава "идеалният пейзаж" - К. Лорен; основоположник на революционния класицизъм - Ж. Л. Давид, на историческата живопис - А. А. Иванов; в скулптурата - Е. Фалконе, Ж.-А. Худон, И. П. Мартос; в научния подход в археологията и историята на античното изкуство - Й. Винкелман. За архитектурата са характерни симетрията, използване на класически архитектурни ордери, прости геометрични форми и сдържан декор, мебели с египетски и антични мотиви (К. Перо, Л. льо Во, А. льо Нотър, Ж. Ардуен Мансар, К. Рен, К. Роси и др.). В театъра: симетрия и статичност на сценичната композиция, актьорската игра е подчинена на декламацията; представители: М. Шанмеле, Клерон, Е. Рашел, К. Нойбер и др. През 19 в. идеите на класицизма се възраждат в неокласицизма.

Н. Пусен. "Смъртта на Германик". 1626-27, Институт за изкуство, Минеаполис

Казанската катедрала в Санкт Петербург. Архитект А. Н. Воронихин

Сгради на колежа Крейст чърч в Оксфордския университет. Архитект Х. Олдрич. 1705

• РОКОКО

Стилово направление в архитектурата и изкуствата през I половина на 18 в. Възниква във Франция (стил Луи XV) като развитие на късния барок. Стил на лукса, използван в интериорите на богати жилища и дворци. Формите са надребнени, капризно извити и изящни, симетрията е нарушена. Характерен е орнаментът с форма на раковина. Почти не засяга външната декорация на сградата. В живописта и графиката преобладават камерни произведения с галантни сцени, еротико-митологични и пасторални сюжети - А. Вато, Ф. Буше, Ж.-О. Фрагонар. В приложните изкуства - заимстване на екзотични мотиви (от китайското изкуство). Развива се малката пластика (порцеланови статуетки), ювелирното изкуство.

• РОМАНТИЗЪМ

Направление в европейската и американската литература и изкуство в края на 18 - началото на 19 в. Обявява се срещу естетиката на класицизма и Просвещението. Изразява стремеж към свобода на личността, страдание от несъответствието между идеал и социална действителност, проявява интерес към националното минало. Представители в литературата: Дж. Байрон, П. Б. Шели, В.Юго, Х. Хайне, К.