Христо Ботев

Наместо програма

Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено на тия, що

са се издавали и издават отсам Дунава, е и тая, дето между програмата и

съдържанието на всеки почти вестник, между обещанията и изпълнението на

редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между

мохамеданския рай и християнската мъка. Нашите редактори в програмите си

обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след

тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер,

на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно

накачени с безцветни дрипи от разни материи, приготвени за дреха на оголелия

народ. И робът, който чака да му покажат враговете на неговото нравствено и

политическо освобождение, да види помощ във вековната си инстинктивна борба

срещу тях, вижда само пилинките в очите си увеличени в куб квадрат, а горите,

що тежат на плещите му и възпират дишането му, означени с едни само точици. Тъй

едни от враговете му се потулиха, други оставиха, а трети се дору показаха за

негови приятели - за патриоти. Такъв е бил Всеобщият български вестник, който

отначало докрай беше орган на някакви си млади чорбаджии; такъв стана Вестникът

на волните българи, който избръщолеви най-сериозната страна на политическия ни

въпрос с устата на един луд Див Дядо; такъв е и сега недоносеният изтърсак на

нашите двигатели на пищеварението - политическия и книжовен вестник

"Отечество".

Този триумвират, който искаше да представя уж мненията и стремленията

емиграционни, падна именно затова, защото нямаше нищо общо с емиграцията:

първият бягаше от нея, вторий се смееше и подиграваше, а третий от височината

на чорбаджилъка си дълбоко я презираше и презира, и всичко това ставаше от туй,

че те служеха на някакви си партидки, кои нито народа познаваха, нито пък

народът тях. Всяка от тях викаше, крещеше и проповядваше свобода, всяка

насърчаше войводите и емигрантите и в същото време всички бягаха и никому ръка

не подаваха; тъй щото думата "хъш" беше станала дума за укор, за презрение, за

недоверие, та тези, що имаха злочестината да я носят, теглеха крайни нужди,

като не намираха нийде място за работа, или ако и да намираха, то със

сигоранца, че трудът ще им е изяден...

Но "Народност" и "Д[унавска] Зора" умряха и погребаха се в самите си идеи, а

"Отечество", ако и да не е още погребано, за кое тряба да благодари влиятелните