НАКАЗУЕМОСТ НА СЪУЧАСТНИЦИТЕ. Принципът относно наказуемостта на съучастниците (чл.21 ал.1). Отговорност на съучастниците при особени обстоятелства (чл.21 ал.2,3,4). Особени правила при помагачеството (чл.58 т. б). Самоволен отказ при съучастие (чл22).

Всички съучастници носят нак.отг. , защото обективно и виновно са допринесли за осъществяване на едно определено престъпление. При това задружната престъпна дейност на повече лица разкрива по начало по-висока степен на обществена опасност. "Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се взема предвид характерът и степента на тяхното участие" - чл.21(1).

По този начин НК установява две принципни положения, относно наказуемостта на съучастниците:

1. Наказанието на всеки се определя в рамките на предвиденото за извършеното престъпление. Това правило е свързано с факта, че проявата на всеки съучастник е необходим елемент от съвкупността дейност по осъществяване на престъплението. Участието на помагачите е по-малко съществено от това на извършителите и на подбудителите. Съществуват обаче и по-особени хипотези, когато напр. помагачеството представлява сложна, специализирана дейност, която не е по силите на извършителя; когато помагача притежава по-голям опит и така в действителност допринася в по-голяма степен от извършителя. Ето защо, ако поначало би била предвидена намалена отговорност на помагачите, с това би се създало в някои случаи неоправдана привилегия за тях.

2. Наказанието на всеки от съучастниците зависи от характера и степента на неговото участие.

а) характерът на съучастието се определя от вида на съучастническата дейност- извършителство, подбудителство, помагачество. С оглед на това правилното определяне на наказанието предполага точно окачествяване на дейността на всеки съучастник по чл.20.

б) степента на участието е вече конкретен въпрос, който зависи от конкретен каузален принос на съучастника в задружната престъпна дейност. В това отношение трябва да се съобрази конкретното престъпление, начинът на неговото осъществяване, личността на отделните съучастници, отношенията му тях и т.н. От тази гл.т. един рецидивист напр. със своя престъпен опит, чз който въздейства и съдейства на останалите ще има по-голяма степен на участие в сравнение с другите.

Престъплението, за което отговарят съучастниците, е обществен факт, визиран от определена норма на особената част, която установява и съответното за него наказание. Поначало всички извършители, подбудители и помагачи носят отговорност по нормата относно престъплението, в осъществяването на което те са участвали. Възможни са обаче известни отклонения и усложнения:

- ако извършителят осъществи нещо повече от това, към което е бил подбуден или подпомаган, другите съучастници носят отговорност само за онова, което е включено в техният умисъл , но не и за екцеса;

- ако пък извършителят осъществи някакво друго престъпление, а не това, към което е бил подбуждан или подпомаган, останалите съучастници въобще не носят отговорност за него.

Усложнения са възможни и на плоскостта на личните обстоятелства, с оглед на които з-нът установява по-тежки или по-леки наказуеми случаи на престъпления от даден вид. Възможно е за един и същ престъпен факт отделните съучастници да отговарят по различни норми. В това отношение НК предвижда особени обстоятелства, поради които з-нът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците:

= съучастниците, относно, които са дадени лични, изключващи наказуемостта обстоятелства, не подлежат въобще на наказание, докато останалите отговарят на общо основание за престъплението в което са участвали;