Забравена парола?
Начало на реферати

Наказателен процес


1-ви въпрос

Същност на наказателния процес в РБ.

Като нормативни източници на

Нак. процесуално право в РБ можем да посочим :

- КРБ- с последното изменение он месец ІІ 2007 год. , където се гарантира равенство на гражданите н наказателния процес, правата на личната свобода и неприкосновеност , на адвокатската защита , на неприкосновеност на личния живот и жилището . Тук е гарантирано и спазването на презумпцията за невинност и гаранции , че никой не може да бъде осъден въз основа само на самопризнания.

- НПК – в него ,с последните му изменения беше въведено полицейското производство на разследване на по-голямата част от престъпленията.

Habeas corpus съдебен контрол върху онези мерки за принуда по време на разследването , с които се засягат основни човешки права

- НК – в особената си част този кодекс посочва видовете престъпления и техния характер : - общ , - частен , - публично-частен .

























































































- ЗПФКПП- Закон за подпомагане с финансова компенсация на пострадалите от престъпления.

- ЗМВР – дознатели = сомо юристи.

- Инструкция 1 / 2004 год. за работа и взаимодействие на органите на досъдебното производство.

- ЕКЗПЧОС – Европейска конвенция за защито правата на човека и основните свободи

- ЕКПЧ – регламентира правото на справедлив съдебен процес , право на свобода и сигурност

Използването на предоставени те от всички принципи и гаранции определя и основни-те задачи и същността на наказателния процес в РБ. ОСновните задачи на НПК са осигуряването защита от престъпни посегателства срещу държавата , срещу живота , здравето , честта , правата и законните интереси на гражданите и ЮЛ , и съдействие за предотвратява-не на престъпленията и укрепване на законността. Непосредствената задача на НПК е разкриването на престъпленията, правилното прилагане на закона и разобличаване на виновните.


7-ми въпрос

Официално начало

Чл. 13. , ал. 1 НПК – задължение за ръководно решаващия орган , служебно , по собствен почен да предпри-еме всички необходими действия , за да гарантира развитието на делото от началото до края , като становището на останалите участници няма определящо значение.

Съществуват отклонения и изключения от официалното начало. :

1.по делата от общ характер няма изключения.

2. по делата о частен характер :

а/ при образуването на наказателното дело от частен характер зависи само от волята на пострадалия , а не от волята на държавата . Само ако има тъжба на частния обвинител.

б/ при прекратяване на делото от частен характер

Във всеки един момент това може да стане по искане на пострадалия и съдът чете определение за прекратяване . Оттеглянето на тъжбата от

































































































пострдалия може да стане по два начина :

- в съдебно заседание тъжителят може да прекрати делото

- мълчаливо отклонение на тъжбата – чл. 24 , ал.4 , т 5 НПК / частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес , или не се яви пред първа инстанция без уважителна причина

- чл. 414, ал. 1 , т.3 НПК / делото от частен характер е приключило с осъдителна присъда , влязла в сила , но преди да започне изтърпяването й , частният тъжител може да пожелае наказанието да не бъде изтърпяно от осъдения/


3. по дела от публично-частен характер

За да се образува ДП по тези деяния изброени в НПК , задължително трябва да има тъжба на пострадалия до прокурора, но след което прокурора с постановление образува производство. Дело-то може да се прекрати по искане на пострадалия.

16-ти въприс

Частен обвинител

Частен обвинител по наказа-елни дела е само ФЛ , което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от прес-тъпление , преследвано по общия ред. Тук участва проку-рор.

Необходимо е отправянето на молба / устна или писмена / , като устната се вписва в съдебния протокол. Краен срок за подаване на молбата е началото на съдебното следст-вие пред първоинст. съд.

І. Характеристика на частния обвинител:

1. може да участва само в съдебна фаза

2. той е участник в наказател-ия процес , субект и страна в него / чл. 253 НПК / , осъщест-

















































































































яващ функцията на обвинител.


Основната роля на частния обвинител е да поддържа обвиненията наред с прокурора , но независимо от него.

3. правата на частния обвинител са записани в чл. 79 от НПК / запознаване с делото, да представя доказателства , да участва в съдебното производ-ство , да прави искания , бележки и възражения, да обжалва актове на съда ,ногато са накърнени негови законни права и интереси./

4. частния обвинител е незадължителен участник в делото . Производството може да се развие и без него.

5. може да упълномощи пове-реник

6. може да встъпи в други процесуални роли по делото / свидетел, граждански ищец, пострадал- чл. 74 НПК/.

22-ри въпрос

Понятие за доказване. Предмет на доказване

Всяко едно престъпление , от гледна точка на съда , прокуро ра , следователя и дознателя е винаги събитие от миналото. Тези лица не са преки свидетели на станалото . Въз-можно е някой от тях да станат очевидци , но те не могат да бъдат такива по-време на таво дело , защото тази роля и ролята на свидетеля са несъвместими. Освен това всяко престъпление оставя следи в обективната реалност и целта на процесуалното доказване е да открие тези следи и с тяхна помащ да песъздаде реалната картина на едно събитине от миналото – престъплението- използвайки правилата на логиката.

Предмет на доказване- той очертава кръг от обстоятелства , които задължително трябва зда се установят, за да може правилно да се реши наказат. дело , независимо от това какъв е видът на престъпле-нието , формата на разследване

и т.н.

Доказването е целенасочена





























































































дейност и по тази причина НПК е формулирал предмет на доказване . това за 3 неща , които задължително трябва да получат отговор от съдия , прокурор, следовател и дознател с издаден акт :


1.В наказателното произ-водство трябва да ес докаже извършеното прпестъпление и участието на извършителя / обвиняемия/ . Тук се включват преди всичко признаците на състава на престъплението от особената част на НК.

2. характерът и размерът на вредите причинени с деянието. Тук преди всичко се включват въпросите на гражданския иск.

3. Други обстоятелства , които имат значение за отговорност-та . Тук се има придвид въпросите за индивидуализа-цията на конкретното наказание. Трябва да се устано ви степента на обществена опасност на деянието и дееца , мотивити и подбудите , семей ното и имотно положение.

4. причини и условия за из-вършването на престъпление-то = съществува в стария НПК и е възможно да се появи във новия .

28-ми въпрос

Оглед

Чл. 155-158 НПК

Един от осемте способа за събиране ,проверка и оцен-ка на доказателствените материали популярни с общото наименование процесуално –следствени действи. НПК ги нарича още способи на доказване. Наричат се още действия по разследването извършени на досъдебната фаза и съдебни следствени действия , когато се извърш ват в съдебно заседание.

Извършват се от покурор , следовател или дознател на досъдебната фаза и от съд във първа и втора съдебна инстанция, но не и от трета.

Те са законоустановени и в тях има елемент на принуда

Огледът е снимка във вид на думи , тоест сливестна снимка.

Прави се статичен и динамичен оглед

на местности, помещения,предмети и лица с цел да разкрият, непосредствено да изследват и да запазят следи от

































































































престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелства- та по делото.

До огледа трябва да се запази местопроизшествието с цел да не са загубят следи

Огледът се извършва през деня, освен когато случаят не търпи отлагане и може да се извърши в присъствието на вещо лице или на специалист. В неотложни случаи, ако това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя от прокурора за одобрение от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа. Трябва да има 2 поемни лица , отразява се в протокол , който има характер на писмено доказателствено слредство. Огледа на живо лице се нарича освидителстване

33-ти въпрос

СРС

Чл. 172-177 НПК.

Основният резултат от използването на СРС е изготвянето на ВДС, но по новият НПК могат да се постигнат още 2 резултата:

а/ служителят под прикритие / а това е нов оперативен способ като СРС/ в наказателния процес се разпитва като анонимен свидетел , тоест в резултат на СРС се получава гласно доказателствено средство и освен това при доверителната сделка може да се изземат веществени доказателства.

Изключително важна е формалната процедура по НПК , защото тя цели достоверност на резултата , невъзможност за злоупотреба и гаранции за спазване на човешките права.

- СРС са допустими само за тежки умишлени престъпле-ния , изброени в чл. 172, ал. 2 от НПК - глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава пета, раздели I - VII, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, глава девета "а", глава единадесета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по



































































друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.

- необходимо е писмено мотивирано искане от прокурора до съда.

- разрешение се дава от председателя на окръжен съд или изрично упълномощен от него.

- писмено разпореждане на министъра на МВР

- срок 2 месеца с възможност за продължаване с още 4

- чл. 175, ал. 5 – прекратяване и преустановяване на СРС -

когато:

1. е постигната предвиде-ната цел;

2. прилагането им не дава резултати;

3. срокът за разрешението е изтекъл.

- Материалният носител на информация , събрана в резултат от използването на СРС , макар и в отклонение от класическия процесуален ред по силата на самия закон има характер на ВДС, а данните съдържа-щи се вътре могат да се ползват като доказателства , включително и за постано-вяване на осъдителна присъда, но като се има предвид чл. 177 , ал1 от НПК, че присъдата не може да се основава само на СРС.

- чл. 132 , ал.2 от НПК изисква съставянето на отделен протокол за използването на СРС , който наред с другото трябва да съдържа и писмено възпроизвеждане съдържанието на ВДС.

38-ми въпрос

Подготвитлни действия за разглежд. на делото в първа инстанция.

Ръководно решаващ орган е съдът , а от 1998 год. хо сила та на новата КРБ , съдебната фаза минава през 3 етапа :

І. подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание – чл. 247-257 НПК – това са изключително технически норми . След образуване на делото председателят на съда определя съдия-докладчик

,който проверява:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;


Когато са налице основанията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик насрочва делото в двумесечен срок от постъпването му.

По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия.

За насрочването на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице.

За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася относно:




















































1. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация;

2. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление;

3. мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата;

4. реда, по който следва да се разгледа делото;

5. лицата, които следва да се призоват.

По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.

43-ти въпрос Образуване на въззивно производство. Ред за разглеждане на делото. Проверката за правилност-та на присъдата на всички основания , независимо от посочените от страните.- проверка на присъдата във всичките й части , включи-телно и в необжалваната чакт- проверка на присъдата по отношение на всички лица , включително и неподалите жалба.Срок за жалба или протест = 15 дни след постановя-ването на присъдата.Същинското съдебно заседание се предхожда от заседание по допускане на доказателствата. То е закрито и е уредено в чл. 327 НПК, но същинското съдебно заседание във втора инстанция преминава през 5-те етапа на първоинстанционното: Съдебното следствие започва с доклад на съдията-докладчик. Останалалите етапи пременават посъщия начин като при първа инстанция:2. съдебно следствие – най-важния етап , защото само тук се събират доказателства , тук се прповеряват и събраните на досъдебната фаза доказателства , а съдът може да извърши всяко от 8-те процесуално-следствени действия.Започва с прочитането на обвинителния акт от прокурора или тъжбата на частния тъжител от самия него. Ако има граждански иск , той се чете от граждан-ския ищец.Първият въпрос е на предсе-дателя на съда към подсъдимия – „ Разбирате ли в какво сте обвинен?”, след което следва разпит на подсъдимия. ЧЛ. 277, ал. 3 НПК сочи поредността на задаване на въпроси от страните / първо задават обвинителите , а накрая се изказва подсъдимия или ниговия защитник/.Възможно е прочитането на обяснения на обвиняемия от досъдебната фаза – чл. 279 НПК и показания на свиде-тел от досъдебната фаза –чл. 281 НПК , ако са дадени пред съдия.Прочитат се всички прото-коли от досъделната фаза – чл. 283 НПК, показват се веществените доказателства , могат да се извършат всички останали процесално –следствени действия , докато съдът реши , че може да приключи





делото.Може да се наложи и измене-ние на обвинението в съдебна зала- чл. 287 и следващите от НПК.3. съдебни прения / пледоа-рии на страните/ - съдебните речи не са доказателствени средства . по време на тях не мгат да се събират доказател-ства . съдебната реч на подсъдимия не е обяснение на обвиняем като доказателствено средство . По време на пернията страните анализират събраните докадателства и изказват своето становище за изхода на делото. / прокуро-рът дори може да заяви , че не поддържа обвинението , но това не освобождава съда да се произнесе и дори може да постанови осъдителна присъда /Ако в своята реч , някоя страна започне да възпроиз-вежда много важни факти , съдът възобновява съдебното следствие и може да си проведе разпити и други следствени действия.Съдебните речи по правило не могат да се ограничават по време , освен ако лицата явно се отклоняват от предмета на делото.4. последна дума на подсъди-мия - в нея той излага своето окнчателно отношение към обвинението – това е абсо-лютно задължителен етап . Недаването на последна дума е съществено процесуално нарушение . Тя също не е обяснение на обвиняем.Ако подсъдимия възпроизвежда важни факти , трябва да се възобнови съдебното следствие , защото в този етап не се събират доказателства.5. постановяване на присъда- тайно съвещание и гласу-ване с обикновено мнозин-ство , около доминиращата теза .Въззивния съд може да упражни едно от шестте си правомощия по чл. 334 и следващите от НПК :1. отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционен съд2. отмяна на първоинстан-ционната присъда и поста-новяване на нова3. изменение на първоинс. присъда4. отмяна на присъдата и прекратяване на наказател-ното производство5. спиране на производство6. потвърждаване на първоинст. присъда.



48-ми въпрос Правомощия на касационния съд 1.да остави в сила присъдата или решението 2. да отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените в закон случаи 3.да измени присъдата или решението , като –намали наказанието -приложи закон за еднакво и по-леко наказуемо престъпление –приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от НК. –да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличение на наказанието , ако е имало









































































обвинение за това престъпление на първа инстанция. – да уважи или отхвърли гражданския иск , когато е нарушен законът , или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди , или да прекрати производството по гражданския иск. 4. да отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане , кагота се налага да се : - увеличи наказанието - да се отстранят допуснти съществени процесуални нарушения - да отстранят нарушение на материалния закон , допуснати при постановяване на оправдателна присъда.
















2-ри въпрос

Система и обща харак-те-ристика на основните на-чала на нак. процес в РБ.

- централно място на съдебната фаза в производството – при нак. процес основната фаза е съдебната , а досъдебното производство има само подготвителен характер.

- участие на съдебни заседатели в състава на съда , които имат равни права със съдиите при решаването на делото- това е единствената форма за участие на общест-веността , но тя е ограничена , защото съдебни заседатели участват само на първа инстанция , когато се пред-вижда наказание повече от 5 години лишаване от свобода.

В останалите случаи на първа инстанция е само един съдия за предвидени наказания под 5 години.

- назначаемост – в наказателното производство , според НПК участват , съдии ,съдебни заседатели , прокурори и разследващи органи , назначени по установиния ред.

- осигуряването на граж-данските права в защитата в нак. процес – гарантирана от закона възможност за активно участие в наказател-ното производство в защита на собствени права и законни интереси . Тоест то се свързва с всички участници в делото , които защитават собствени права / обвиняе-мият, ищеца, ответника, пострадалия, частния обви-нител и частния тъжител/.

Правото на защита е диспозитивно право , т.е. е израз на някакво задължение за неговия носител.. От неговата воля зависи кога да го упражни и в какъв обем , но държавния орган е длъжен да меу осигури възможност. Това е лично право , възник-ва по конкретно дело и по отношение на конкретно лице. То е сложно право, което означава , че то винаги представлява съвкупност от конкретни процесуални

































права на отделните участни-ци , регламентирани в НПК. Някои от тези права са универсални , еднотипни / право на жалба, да участва в наказат. производство, да представя доказателства и др.

Има обаче и специфични права , като например да упълномощава защитник, право на частния тъжител да оттегли жалбата си , право на последна дума, права на частния обвинител / запозна-ване с делото, предоставяне на доказателства, да участва в съдебното производство , да прави бележки и възраже-ния , да обжалва актове на съда, които накърняват неговите права и законни интереси/ , правата на гражданския ответник и др.

- независимост на органите в нак. производство – те се подчиняват само и единстве-но на закона .

- равенство на гражданите в производството – не се допускат никакви ограничения на права и привилегии на база на каквито и да е различия , за което органите прилагат еднакво да всички законите.

- състезателност – всички страни в съдебното производство имат равни процесуални права , освен в случаите предвидени в НПК.

- разкриване на обективната истина – съдът , прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят всички мерки за това.

- вземане на решение по вътрешно убеждение – то трябва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и да се ръководят от закона.

- непосредственост – решенията им се основават върху доказателствените материали , които се събират и проверяват лично.

- устност – нак. производство се извършва устно , освен в някои предвидени в закона случаи.

-публичност / ограничения /

- разглеждане и решаване на делата в разумен срок.

8-ми въпрос

Начало на разкриване на обективната истина

Нормативна основа – чл. 13 НПК – обективната истена в нак. дела се разкрива само със средствата на НПК, а не с всички възможности на човешкото познание.

НПК свързва разкриването на истината с въвеждането на различни забрани:

1. забрана делото да се гле-да в отсъствието на обви-няемия , когато това пречи за разкриване на обективна-та истина – чл. 269 НПК

2. забрана обвиняемия да се разпитва по делегация – чл. 138 НПК . Обвиняемият не може да се разпитва по делегация , освен когато се намира извън страната и това няма да попречи за разкриване на истината.

3. забрана присъдата да










































































































почива на предположения

4. забрана обвиненията по присъдата да се основават само на признания.

Изисквания към обекта :

1. изисквания за обективност – задължение съда , прокурора , следова-теля и дознателя да събират факти , които подкрепят обвинението , така и факти , които го оборват.

2. изисквания за всестран-ност на обвинението , тоест проверка на всички възмож-ни версии.

3. пълнота на разследване – всяка версия трябва да бъде проверена в пълен обем.

4. Всички процесуални актове / присъди , решения, постановления / трябва да са обосновани. – тоест изводите в акта да се подкрепят от доказателства-та по делото / това е различно от мотивираност на акта /

17-ти въпрос

Частен тъжител

Участник само в наказател-ното производство от частен характер. Тук няма прокурор и не се провежда досъдебно разследване / напр. при лека телесна пов-реда , обида, клевета/. Разширява се непрекъснато престъпленията от частен характер. Тъй като няма прокурор / за разлика от частния обвинител/ НПК поставя по-високи изисква-ния за частния тъжител:

1. образуваното дело от частен характер зависи от волята на пострадалия, който се нарича частен тъжител и може да е само ФЛ.Необходимо е подаването на писмена жалба до съда. Тя замества обвинителния акт. Тя трябва да е подписана и да е подадена в определен срок / 6 месеца , но тече от момен-та в който пострадалия узнае , че е извършено

































































































престъплението , но не от момента на извършванито.

2. водеща роля на частния тъжител , освен при образуването , но и при прекратяването . Той може да си оттегли жалбата във всеки един момент , като последица на това е прекратяването на делото от съда.

4.Права на частния тъжител

- чл. 82 НПК

- право да оттегли жалбата

-. Носи цялата доказателствена тежест до доказване на своите твърде-ния, защото няма прокурор в делото.

- частния тъжител е задъл-жителен участник в производствата от частен характер

- чоже да ес конституира по същото дело и в друга процесуална роля / граждан ски ищец/ , но не може да бъде свидетел по същото дело.

- частния тъжител може да си определе повереник / адвокат- негов преставител в съда/.

23-ти въпрос

Тежест на доказване.

Всяко едно престъпление , от гледна точка на съда , прокуро ра , следователя и дознателя е винаги събитие от миналото. Тези лица не са преки свидетели на станалото . Въз-можно е някой от тях да станат очевидци , но те не могат да бъдат такива по-време на таво дело , защото тази роля и ролята на свидетеля са несъвместими. Освен това всяко престъпление оставя следи в обективната реалност и целта на процесуалното доказване е да открие тези следи и с тяхна помащ да песъздаде реалната картина на едно събитине от миналото – престъплението- използвайки правилата на логиката.

Тежест на доказване

В основите на доказателствената тежест стои правилото –









































































































презумпция за невиновност по чл. 16 от НПК , тоест по делата от общ характер тежестта на доказване на обвинението се носи от прокурора , следователя , дознателя., а по делата от частен характер от частния тъжител.

Обвиняемият не е длъжен нищо да доказва. Не могат да се правят изводи за вината му , когато той не доказва невинността си.

Който твърди , той трябва да докаже”

Ако прокурорът , със своята процесуална дейност не успее да докаже виновност-та на обвиняемия , ще се приеме автоматично за верин обратния извод, тоест обвиняемият е невиновен , но ако обвиняемият , чрез своята дейност не докаже своята невинност , това не означава , че ще се приеме за верен обратния извод.

29-ти въпрос

Претърсване и изземване

Два от осемте способа за събиране ,проверка и оцен-ка на доказателствените материали популярни с общото наименование процесуално –следствени действи.Използват се почти винаги заедно . НПК ги нарича още способи на доказване.

- две поемни лица

- на досъдебната фаза претърсването и изземванетиосе извършва след разрешение на съдия от първоинстанционен съд или от съда в чиито район се извършва действието , по искане на прокурора.

В случаите на неотложност , но само тогава претърсване и изземване се извършва без такова разрешение , но протоколът


















































































































от него трябва да се предостави на съдията незабавно и не по-късно от 24 часа.

Претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане.

Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган представя разрешението за това и предлага да му се посочат търсените предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни.

34-ти въпрос

Образуване на досъдебно производство

Основният разследващ орган е дознателят от МВР – 98 % от престъпленията.

За да се образува ДП е необходимо да са куму-лативно на лице достатъчтно данни и законен повод.

Законни поводи :

1. съобщение до органите на ДП за извършено престъпле-ние / няма значение , кой е авотрът на съобщението – пострадал , случаен очевидец или служител на МВР/ Докладните записки от извършенапроверка имат характер на законен повод.

2. публикация за извършено престъпление в медиите.

3. лично явяване на дееца със самопризвание

4. непосредствено разкриване.

Достатъчно данни :

На лице са когато може да се направи основателно предположение , че е извър-шено престъпление.

































































































Процесуалния акт за образуване на ДП е постановление. Акжо е на лице законен повод , но липсват достатъчно данни , прокурорът може да разпореди проверка на основание Закон за съдебната власт и да я възложи включително и на органите на МВР.

Ако в резултат на проверката се съберат достатъчно данни , прокурорът може да образува ДП.

НПК дава вазможност дознател или следовател да постановят началото на ДП с протокол , когато се налага извършването на неотложни следствени действия : - оглед на местопроизшествие и свързаните с тях претърсване ,изземване и разпит на свидетеле очевидци.

Съществува нов чл. 194, „а” от НПК – по материали от ДАНС досъдебното произ-водство се води от проку-рор , а той може да възложи разследването или отделни действия на следовател

39-ти въпрос

Съдебно заседание на първа инстанция.

Съдебното заседание в първа инстанция е същинското съдебно заседание . То пре-.минава през 5 задължителни етапа:

1. действия по даване на ход

на делото – задължително участие на прокурор, в определени случаи и на подсъдимия и защитника, проверка на самоличността , отстраняват се свидетелите от залата , освен ако не са страни , отводи.

2. съдебно следствие – най-важния етап , защото само тук се събират доказателства , тук се прповеряват и събраните на досъдебната фаза доказателства , а съдът може да извърши всяко от 8-те процесуално-следствени действия.

Започва с прочитането на обвинителния акт от прокурора или тъжбата на частния тъжител от самия него. Ако има граждански иск , той се чете от граждан-ския ищец.

Първият въпрос е на предсе-дателя на съда към подсъдимия – „ Разбирате ли в какво сте обвинен?”, след което следва разпит на подсъдимия. ЧЛ. 277, ал. 3 НПК сочи поредността на задаване на въпроси от страните / първо задават обвинителите , а накрая се изказва подсъдимия или ниговия защитник/.

Възможно е прочитането на обяснения на обвиняемия от досъдебната фаза – чл. 279 НПК и показания на свидетел от досъдебната фаза –чл. 281 НПК , ако са дадени пред съдия.

Прочитат се всички протоколи от досъделната фаза – чл. 283 НПК, показват се веществените доказателст-ва , могат да се извършат всички останали процесално –следствени действия , докато съдът реши , че може да приключи делото.

Може да се наложи и измене-ние на обвинението в съдебна зала- чл. 287 и следващите от НПК.

3. съдебни прения / пледоа-рии на страните/ - съдебните речи не са доказателствени средства . по време на тях не мгат да се събират доказател-ства . съдебната реч на подсъдимия не е обяснение















на обвиняем като доказателствено средство .

По време на пернията страните анализират събраните докадателства и изказват своето становище за изхода на делото. / прокуро-рът дори може да заяви , че не поддържа обвинението , но това не освобождава съда да се произнесе и дори може да постанови осъдителна присъда /

Ако в своята реч , някоя страна започне да възпроиз-вежда много важни факти , съдът възобновява съдебното следствие и може да си проведе разпити и други следствени действия.

Съдебните речи по правило не могат да се ограничават по време , освен ако лицата явно се отклоняват от предмета на делото.

4. последна дума на подсъди-мия - в нея той излага своето окнчателно отношение към обвинението – това е абсо-лютно задължителен етап . Недаването на последна дума е съществено процесуално нарушение . Тя също не е обяснение на обвиняем.

Ако подсъдимия възпроизвежда важни факти , трябва да се възобнови съдебното следствие , защото в този етап не се събират доказателства.

5. постановяване на присъдата

- тайно съвещание и гласуване с обикновено мнозинство , около доминиращата теза .

виновен –ако обвинението е доказано по безспорен начин

В този случай трябва да се определи и размера и вида на наказанието

Невинен- чл. 304 НПК- когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно и когато деянието не съставлява престъпление.

Мотивите могат да бъдът изготвени в 15 дневен срок след постановяването на присъдата , а в случаите на фактическа и правна слож-ност в 30 дневен срок.

Присъдата винаги се обявява публично присъдата , поне като дистозитив / например „ Признавам за виновен и осъждам на .............”/.

От обявяването на прсъдата текат сроковете за обжалване и протистииране.


44-ти въпрос

Правомощия на въззивния съд

Проверката за правилност-та на присъдата на всички основания , независимо от посочените от страните.- проверка на присъдата във всичките й части , включи-телно и в необжалваната чакт- проверка на присъдата по отношение на всички лица , включително и неподалите жалба.

Въззивния съд може да упражни едно от шестте си правомощия по чл. 334 и





























































































































следващите от НПК :

1. отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционен съд

2. отмяна на първоинстан-ционната присъда и поста-новяване на нова

3. изменение на първоинс. присъда

4. отмяна на присъдата и прекратяване на наказател-ното производство

5. спиране на производство

6. потвърждаване на първоинст. присъда.

20-ти въпрос

Пострадал

Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство. Освен правата, които придобива в съдебното производство като частен обвинител, частен тъжител или граждански ищец, пострадалият има и следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи







































































защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство, ако изрично е поискал това и е посочил адрес за призоваване в страната; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник.Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия неговите права и да му осигуряват възможност да ги реализира , при условията

15-ти въпрос

Обвиняем

Обвиняемият е ФЛ привлечено в това си качество по реда на НПК. Този себект се конституира още на досъдебната фаза . Освен това обаче цялата досъдебна фаза може да се развие без обвиняем , т.е срещу НИ.. Съдебна фаза без обвиняем не може да има.

В съдебната фаза се нарича подсъдим. Той е централен субект на защита.

---постановление за привличане на обвиняем – издава се от дознател след доклад до прокурора. Обвиняемият има права ре-гламентирани в чл. 55 НПК :

1.да научи за какво престъп-ление е привлечен като такъв

2. да научи въз основа на кои доказателства е обвинен / това става чрез предявяване на разследването /

3. да дава или да не дава обяснения.

4. да предтавя доказателства

5. да се запознава с делото /в съдебна фаза –по всяко време - включително и със СРС/

6. да прави искания бележки и възражения

7. право да се изказва последен

8. да обжалва актове , които накърняват неговите права и законни интереси.

9. право да упълномощава защитник, който може да участва само в действията в които може да участва него-вия клиент.

10. право на последна дума.

ІІ. Мерки за процесуална принуда:- в широк смисал на думата това са задължения ня побвиняемия . Това не са наказания по смисъла на НК защото спрямо обвиняемият действа презумпцията за невиновност. Т беват 2 осонвни групи

1. Мерки за неотклонение- те не се комулират.

- подписка – поемане на задължение обвиняемия да не пнапуска местоживеенето си без разрешение и е много важно да се яви при редовно призоваване.

- гаранция – в пари / или в ценни книжа / НПК не определя размера на гаранци ята, а изисква да се вземе предвид иматното състояние на обвиняемия, но и дознате-ля може да си определи размер. Тя се внася в срок не по-къс от 3 дни и не по-дълъг от 15 дни и размера й не може да се обжалва пред съдия. Тя може да бъде внесена от трето лице , но в полза на обвиняемия , но след това не може да се оттегли.


- домашен арест- разрана за напускане на жилището без разрешение

- задържане под стража

Условията за определяне на мярката са 3 и трябва да са комулативно на лице :

1. да се предвижда наказание лишаване от свобода

2. да е на лице реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление.

3. да са на лице доказателства за виновността на обвиняемия .

Тежестта на доказване на на тизи условия се носи от обвинителната власт. Обви-няемият не е длъжен да доказва тяхната липса.

Процедура за налагане на мярката „зад. под старжа „:

- Прокурорът внася писмено искане пред първоинстанц. съд за задържането.

- няма пречка дознател или следовател да направят искане до прокурора.

- първоинст. съд в състав от 1 съдия , провежда открито засдание , по принцип с участието на обвиняемия , прокурора и защитник / участието на защитника е задължително в този слечай по новото НПК /

- съдът се произнася с определение , което може да се обжалва или протестира в 3 дневен срок пред 2-ра инстанция/ 3 съдии / чието определение е окончателно.

Прокурорът може с постановление да задържи обвиняемия до 72 часа , но само когато е внесъл искане в съда. По новия НПК от 2005 год дознатели и следовтели не могат да задържат с постановление до 24 часа.

- защитникът и обвиняемият могат след време да подадат молба до първоинст. съд за промяна на мярката в по-лека. След това се провежда съдебно заседание отново с 1 съдия , с участието на прокурова и се издава акт наречен определение. Ако след искане е потвърдена мярката за неотклонение , съдът може да определи срок в който нов искане на лицата е недопустимо / не повече от 2 месеца/. То не се приилага за искане свързано със здравословното състояния на обвиняемия.


ІІІ. Други мерки за процесуална принуда

- забрана за напускане пределине на страната

- временно отстраняване от длъжност.

- забрана за приближаване до постардалия за опр. време

- настаняване за изследване в психиатр. заведение.







4-ти въпрос

Независимост на държ. органи , които осъществя-ват процесуалното ръко-водство и подчинението им само на закон.

Нормтивната база е чл. 10 НПК и чл. 177, ал. 2 от КРБ.

Гарантирана от закона възможност , държавни органи да упражняват функциите си по вътрешно убеждение , което изграждат единствно върху основата на доказателствата и дакона. Това се отнася и да дознателския апарат в МВР.

Гаранции на държавните




























































































































органи от съда :

- еднакъв ред за назначаване на съдии, прокурори, следователи.

- несминяемост на същите след 5 годишен стаж по длъжността .

- имунитет срещу наказател-нопроизводство спрямо тях.

- деполитизация.

- публичност на съдебните заседания.

- тайната на съвещателната стая.

- особен ред за дисциплинарна отговорност

- несъвместимост с други професии.

10-ти въпрос

Начало на публичността

Нормативна основа – чл-. 10 НПК – съдебните заседания са публични , включително и по време на разследването . Всеки гражданин може да присъства в съдебна зала.

Изключения от публич-ността / 3 групи / :

1. ограничения сварзани с фактите и стаздиите на наказателния процес. Публичност има в съдебна-та фаза на процеса. В досъдебната фаза няма публичност , което е пре-дизвикано от спецификата на дейността на разследва-

щите органи. Когато

2. предмет на делото

а/ цялото съдебно заседание или отделни съдепроиз-водствени действия се провеждат при заквити врати , задължително , без преценка на съда , когато се изнасят държавни тайни , или се разкрива самолич-ността на анонимен свиде-тел и др.

б/ по преценка на състава на съда това може да стане и когато следва да се предотврати разгласяването на интиния живот на гражданите.


















































































Необходимо е мотивирано определение на състава на съда :

Дори когато е ограничена публичността , определени лица могат да присъстват в залата :

- на което разреши председателя на съда.

- по едно лице посочено от всеки подсъдим

3. Отделни лица

Не могат да присъстват малолетни и непълнолетни , освен ако не са свидетели по делото. Освен това не могат да присъстват въоръжени лица , освен охраната. Лица , които са отстранени по чл. 267 НПК – когато не спазват реда в съдебно заседание и след предупреждения , съдът може да отстрани подсъдимия, частния обвинител, частния тъжител , гражданския ищец или гражданския ответник / за определено време / .

Когато прокурорът , защитникът или повереникът нарушават реда , съдът може да отмени разглеждането на делото , ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице , без вреда за делото.

Присъдата винаги се обявява публично

18-ти въпрос

Граждански ищец / ГИ/ и гражд. Ответник / ГО/

НПК допуска съвместно с наказателното дело да се разглежда и граждански иск за възстановяване на имуще ствените и неимуществени-те вреди , които са пряка и непросредствена последица от престъплението. Тук не се дължи първоначална такса , за разлика от момента на завеждане на дело по ГПК.

Гражданския иск не може обаче да стане причина за отлагане на наказателното дело , тоест ако мтого ще се утежни наказателното дело , гражданския иск се отклоня ва от наказателния съд към гражданското производство по ГПК. Ако обаче тече наказателно дело , веднага след неговото приключване то му му се възобновява гражданското дело , което е спряно при започване на наказателното / от него се взимат доказателствата , ако има осъдителна присъда и се ползват в гражданското /.

- правата на ГИ са изпесани в чл. 87 НПК- да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва







































































актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

- ГИ може да е ФЛ или ЮЛ , защото и ЮЛ могат да претърпят вреди от извършено престъпление.

От 2003 год. на досъдебната фаза не може да се предявява граждански иск.

-ГИ и ГО са участници само в съдебната фаза на производството.

ГО е ФЛ или ЮЛ , което носи гражданска отговор-ност за имуществените и неимеществените щети , причинени с престъпление-то с изключение на обвиняе мия.

ГО е наистина трето лице , което носи солидарна отго-ворност с обвиняемия , по реда на гражданските закони / най-вече ЗЗД/ , за вреди причинени от обвиняемия. Обвиняемия съко носи гражданска отго-ворност , но просто по наказателното дело си остава обвиняем и никога не се нарича ГО.

- родители на непълнолетни лица – при определени условия по ЗЗД , отговарят за причинените от децата вреди.

- възложителите на работа при изпълнението на която са причинени щети / масов примир е ПТП с много жертви – следва граждански иск към шофьора и към фирмата /

24-ти въпрос

Доказателства . Същност и видове

І. Същност – понятието включва 4 елемента , които трябва да са на лице едновременно за да можем да говорим за доказателство по смисъла на чл 104 от НПК.

1. доказателствата са на първо място факти от обективната реалност , които са конкретни , тоест индивидуализирани по време и по място.

2. фактите трябва да имат връзки с предмета на доказване по чл. 102 НПК. Тозе втори белег , придава на фактите свойството „ относимост”

3. фактите трябва да допринасят за изясняване предмета на доказване

4. фактите трябва да са уста новени по реда установен в НПК . Това означава :

А/ да са възпроизведени чрез предвидените в НПК доказателствени средства.

Б/ фактите да са събрани чрез установените в НПК процесуално –следствени действия. / разпит, оглед и т.н./

ІІ. Видове доказателства :

1. според отношението към предмета на доказване:

- преки – тези факти ,след като бъдат установени , сами , без да е необходимо съпоставянето им с други факти , установяват непрос-редствено обстоятелства от предмета на доказване / напр. фактът , който се съдържа в показания на свидетел , че конкретното ФЛ нанася удари с нож в областта на сърцето на друго ФЛ.

- косвени- не винаги , но понякога се наричат и ули-ки – при тях се установяват някакви междинни или промеждутъчни факти , кои то взети поотделно , сами по себе си не изясняват обстоятелствата от предмета на доказване ,или може да не ги изяснява пълно / напр. фактът , че определено лице се отдалечава с бързи стъпки от мястото на престъпление то , намерено копче на мястото на пресътплението / , но ако бъдат съпоставени с други подобни косвени факти , биха могли да изяснят предемета на доказване.

ВКС казва , че осъждането по косвени доказателства на лице е възможно да се извърши ако са на лице






едновеременно :

1. система от косвени доказателства , която образува стройна логическа верига и от която може да се направе един единстрен извод напр. , че конкретно лице е извършило конкретно престъпление. Ако може да се направи конкуриращ извод, то не може да има осъдетелна присъда. / in dubio pro reo /

2. според своя източник

- първични - / съдържащи се напр. в показанията на свид. очевидец/

- производни - /напр. очеви-децът е починал , но междувременно е разказан на друго лице за видяното/

Цел в нак. производство е да се събират преди всичко първични доказателства, за-щото те се отличават с по-ви-сока степен на достоверност

3. според това как се отнасят към обвинението

- обвинителни-подкрепят го

- защитни

Съдът и прокурорът събират и двата вида доказателства

4. според своето естество:

- веществени- биват предме-ти или книжа / наричат се факти от естествения мир/ , които имат каквото и да било отношение към престъпното деяниев най-широк смисъл. Писмените доказателства и документите са вид веществени доказателства и имат изключително значение за разкриване на обективната истина в съда.

Веществените доказателства / ВД/ по правило се прилагат директно към наказателното дело и се пазят до приключ-ването му ,но това не вина-ги е вазможно / напр. поради голям обем, нетрайност или невъзможност да се отделят от мястото , където се намират. В този случай очевидно доказателството не може да се приложи и това налага ползване на друг способ на възпроизвеждане в хода на делото.

Тези способи за възпроизвеждане се наричат доказателствени средства / ДСр./

Невеществените доказателст-ва са факти от психическия мир на човека , следи в съзнанието на хората , по повод някакви възприятия. Те очевидно ,с оглед на тяхното естество , никога не могат да се приложат към доказателствените материа-ли , тоест при тях е на лице ниобходимост от възпроиз-веждане чрез устни изложения.

30-ти въпрос

Експертиза

Един от осемте способа за събиране ,проверка и оцен-ка на доказателствените материали популярни с общото наименование процесуално –следствени действи. НПК ги нарича още способи на доказване.

Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката.

- назначава се с постановление или определение с поставени точни задачи като в тях се посочват основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименование на учреждението, в което работи, наименованието на медицинското учреждение, в което ще с


























































































правят стационарните наблюдения. Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение.

Недопустима е да се назначи ескпертиза относно авторството на пресътплени-ето.

Провежда се през два етапа :

1. изследване

2. формулиране на експертно заключение.

При експертизата се правят извади от известни за неизвестни факти от реалната действителност.

Заключението по принцип не е задължително за този , който е назначил самата експертиза , но ако не се съобрази с него , то трябва да изложи подробни мотиви.

Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

35-ти въпрос

Разследване . Повдигане на обвинение.

Същински стадий в който се събират доказателствата с осемте способа за събиране ,проверка и оцен-ка на доказателствените материали популярни с общото наименование процесуално –следствени действия.

Водещ е предмета на доказване по чл. 102 НПК. Прокурорът може да проведе сам цялото разследване.

Извършват се и някои други процесуално следствени действия , които са някакво волеизявление на дознателя или прокурора :

1. привличане на обвиняем- предпоставка за това действие е наличието на достатъчно доказателства за виновност на лицето. Дознателя и следователя докладват делото на прокурора и съставят постановление за привличане на обвиняем.































































































2. непосредствено след това се извършва предявяване на постановлението за привличане . Това е гаранция за защита на лицето и гаранция , че то ще се запознае в какво е обвинен.

Обввиняемиат се запознава с текста и му се връчва копие срещу подпис.. Ако той пожелае да си упълномощи защитник , дознателят отлага предявяването до 72 часа и ако при новото явяване обвиняемият се яви отново без защитник , обаче само в случаите на пзадължително участие на защитник.

В противен случай се предявява привличането като обвиняем без присъствието на защитник.

3. напосредствено след 2. се провежда задължително разпит на обвиняем . Протоколи за разпит задължително има даже и обвиняемият да не каже нищо.

След това продължава разследването.

40-ти въпрос

Изменение на обвинението в съдебно заседание. Прекратяване и спиране на наказат. производство в съдебно заседание.

Съдията-докладчик прекратява съдебното производство, когато делото не е подсъдно на този съд или е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;

Съдията-докладчик прекратява наказателното производство:

- деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

- наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

- деецът е починал;

- спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;

- в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;

- деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;

- в предвидените в особената




























































част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;

- по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;

Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора и на обвиняемия, както и на пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес.

Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по чл. 25 и 26.-

1. след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;

3. деецът е лице с имунитет. При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

45-ти въпрос Касационно производство – обща характеристика Предмен на касационно обжалване са : - решенията и новите присъди на апелативния съд , освен тези , с които деецът е бил освободен от наказател-на отговорност, с налагане на администартивно наказание. –новите присъди , постановени от окръжни съд , като въззивна инстанция , освен тези , с които деецът е бил освободен от наказател-на отговорност, с налагане на администартивно наказание. –определенията на окръжен съд и на апелативен съд по чл. 306 , ал. 1 от НПК : Съдът може да се произнесе и с определение по въпро-сите относно: 1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс 2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата; 3. налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият; 4. веществените доказателства и разноските по делото. -решенията и определенията на окръжен или апелативен съд у постановине за първи път във въззивно производство , с които се прекратява , спира или прегражда пътят на наказателното производство. Касационната инстанция не е

































инстанция по същество . Тя не предвижда събиране на доказателства иняма етап – съдебно следствие. Нарича се още контролно отменителна . Тя ползва доказателствения материал събран от 1 и 2 инстанция и проверява присъдата само в обжалваната част и по отношение на подалите жалба. Не всички присъди, определения и решения подлежат на проверка в 3-та инстанция а само по чл. 346 от НПК – предметът на касационното обжалване. Сроковете за подаване на жалба и протест са същите като при първа и втора инстанция , като е много важно посочването на основанието на което се прави , защото това обвързва касационния съд. Етапите в касационното производство са 4 : 1.действия по даване на ход на обвинението 2.съдебни речи 3.последна дума на подсъдим 4.постановяване на решение Тук задължително участва защитник. Освен това 3-та инстанция действат т. нар. касационни основаниия , за отмяна или промяна на присъда или решение.Само на тези основания трета инстаниция проверява атакувания акт- те са уредени в чл. 348 НПК : -нарушение на материалния закон / НК / напр. присъда от 11 години за престъпление с максимално наказание 10 г. -съществени нарушения на процесуалните правила -явна несправедливост на наложеното наказние.

50-ти въпрос Възобновяване на наказателни дело Това е единствения извънреден способ за проверка на съдебни актове , които са влезли в сила / дори може и да се изпълнени/ . те са обхванатти н глава 33 от НПК.

Трябва да са на лице две от 6-те основания по чл. 422 НПК, за да може главен или окръжен прокурор да поиска възобновяване на едно отдавна приключило дело. / напр. установи се , че по повод произнесена присъда дознател, следовател ,прокурор или съдия е извършил престъпление – напр.. взел е подкуп /

Дали да севъзобнови едно дело решава ВКС с тричленен състав.

Основания по чл. 422 НПК :

1.някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпо-реждането, се окажат неистински;

2. съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или дознател е






















































































извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;

3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото;

4. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото;

5. по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3;

6. е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната.

15-ти въпрос

Обвиняем

Обвиняемият е ФЛ привлечено в това си качество по реда на НПК. Този себект се конституира още на досъдебната фаза . Освен това обаче цялата досъдебна фаза може да се развие без обвиняем , т.е срещу НИ.. Съдебна фаза без обвиняем не може да има.

В съдебната фаза се нарича подсъдим. Той е централен субект на защита.

---постановление за привличане на обвиняем – издава се от дознател след доклад до прокурора. Обвиняемият има права ре-гламентирани в чл. 55 НПК :

1.да научи за какво престъп-ление е привлечен като такъв

2. да научи въз основа на кои доказателства е обвинен / това става чрез предявяване на разследването /

3. да дава или да не дава обяснения.

4. да предтавя доказателства

5. да се запознава с делото /в съдебна фаза –по всяко време - включително и със СРС/

6. да прави искания бележки и възражения

7. право да се изказва последен

8. да обжалва актове , които накърняват неговите права и законни интереси.

9. право да упълномощава защитник, който може да участва само в действията в които може да участва него-вия клиент.

10. право на последна дума.

ІІ. Мерки за процесуална принуда:- в широк смисал на думата това са задължения ня побвиняемия . Това не са наказания по смисъла на НК защото спрямо обвиняемият действа презумпцията за невиновност. Т беват 2 осонвни групи

1. Мерки за неотклонение- те не се комулират.

- подписка – поемане на задължение обвиняемия да не пнапуска местоживеенето си без разрешение и е много важно да се яви при редовно призоваване.

- гаранция – в пари / или в ценни книжа / НПК не определя размера на гаранци ята, а изисква да се вземе предвид иматното състояние на обвиняемия, но и дознате-ля може да си определи размер. Тя се внася в срок не по-къс от 3 дни и не по-дълъг от 15 дни и размера й не може да се обжалва пред съдия. Тя може да бъде внесена от трето лице , но в полза на обвиняемия , но след това не може да се оттегли.

- домашен арест- разрана за напускане на жилището без разрешение

- задържане под стража

Условията за определяне на мярката са 3 и трябва да са комулативно на лице :

1. да се предвижда наказание лишаване от свобода

2. да е на лице реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление.

3. да са на лице доказателства за виновността на обвиняемия .

Тежестта на доказване на на тизи условия се носи от обвинителната власт. Обви-няемият не е длъжен да доказва тяхната липса.

Процедура за налагане на мярката „зад. под старжа „:

- Прокурорът внася писмено искане пред първоинстанц. съд за задържането.

- няма пречка дознател или следовател да направят искане до прокурора.

- първоинст. съд в състав от 1 съдия , провежда открито засдание , по принцип с участието на обвиняемия , прокурора и защитник / участието на защитника е задължително в този слечай по новото НПК /

- съдът се произнася с определение , което може да се обжалва или протестира в 3 дневен срок пред 2-ра инстанция/ 3 съдии / чието определение е окончателно.

Прокурорът може с постановление да задържи обвиняемия до 72 часа , но само когато е внесъл искане в съда. По новия НПК от 2005 год дознатели и следовтели не могат да задържат с постановление до 24 часа.

- защитникът и обвиняемият могат след време да подадат молба до първоинст. съд за промяна на мярката в по-лека. След това се провежда съдебно заседание отново с 1 съдия , с участието на прокурова и се издава акт наречен определение. Ако след искане е потвърдена мярката за неотклонение , съдът може да определи срок в който нов искане на лицата е недопустимо / не повече от 2 месеца/. То не се приилага за искане свързано със здравословното състояния на обвиняемия.

ІІІ. Други мерки за процесуална принуда

- забрана за напускане пределине на страната

- временно отстраняване от длъжност.

- забрана за приближаване до постардалия за опр. време

- настаняване за изследване в психиатр. заведение.

5-ти въпрос

Равенство на гражданите в нак. процес.

Същността на това е недопускане на привилегии или ограничения основани на раса, пнародност, гражданство, етнос, пол, и т.н. – това са критерии изброени в чл. 11 от НПК

Еднакви права в наказателното производство имат участниците , които имат един и същ статут. Освен това по изключение лицата , които имат еднакъв статут могат да могат да бъдат поставени в един и същи режим.

Тук разликата призтича не
























































































































от критириите по чл. 11 НПК , а от други критерии от НПК . Спрямо единия е налице реална опасност да се укрие или да извърши престъпление , а спрямо другия обвиняем нявма такава опасност.

Гаранции за спазване на този принцип :

- В страната има само един НК и НПК.

- чл. 21 НПК – гаранция за равенство – наказателното производство се овди но български едик , тези кито не владеят български могат да използват родния си или друг език , но задължително трябва да участва преводач.


12-ти въпрос

Начало на състезателността

І. Състезателност –чл. 12 НПК-означава разграничава нето на отделните процесуални функции на различните процесуални субекти . В наказателното производство има 3 основни функции.

1. ръководно решаваща

2. функция по обвинение

3. функция по защита.

Страните в съдебното производство имат равни процесуални права , освен в случаите предвидени в НПК

Обвиняемият е субект на процеса , тоест разполага с права по защита , а не е


























































































































безправен обект на разслед-ване. Състезателността е свързана с възникването на страните в наказателните дела . Страни има само в съдебната фаза /чл. 253 / НПК и това са :

1. прокурор

2. подсъдим и защитник

3. частен тъжител и частен обвинител

4. граждански ищец и граждански ответник.

За състезателност и пълно разгръщане на състезател-ност в досъдебната фаза има само наченки.

19-ти въпрос

Защитник в наказателния процес

- лица упражняващи адво-катска професия , съобразно закона за адвокатурата, т. е. Вписани в списъците на ад-вокатските колегии.

- възходящи и низходящи роднини на обвиняемия / син , баба, внук, съпруг, съпруга/

- по правило е необходимо писмено пълномощно,което снабдява защитника с представителна власт. Важи за цялото дело ако не е уго-ворено друго.

- защитник може да работи от момента на привличането на обвиняемия в досъдебвата фаза.

І. права на защитника – чл. 99, ал. 1 НПК – да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да участва във всички действия по разследването с участие на обвиняемия, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.

ІІ. Задължения на защитника:

1. да оказва правна помащ на обвиняемия , тоест да насочва към факти , които са от полза за обвиняемия , но не е тези във негова вреда.

Защитникът в наказателно-то дело има особена проце-суална роля :

2. той встъпва в делото под чужда воля

3. след като встъпи той става самостоятелен участник , той има собствени права и н упражнява правата на обвиняемия / напр. защитникът обжалва присъдата от свое име , а не от името на своя клиент/

4. защитникът е длъжен да




















съгласува основната линия в делото в съгласия със своя клиент- чл. 98, ал.2 НПК

5. участието на защитник е субективно право на обвиняемия по принцип, обаче законът е предвидил няколко хипотези . В тези случаиобвиняемият може да упълномощи сам защитник, но ако не го е направил та-къв му се назначава служебно по закона за прав-ната помощ. Ако в последствие обвиняемият си назначи свой защитник , то служебния се отстранява.

Хипотезите :

- обвиняемият е непълнолетен към момента на повдигане на обвинение / привличане на обвиняем / , а не към момента на извърш ване на престъплението.

- обвиняемият страда от физически или психически недъзи , които му пречат да се защитава сам / тези недостатъци не трябва да се отразяват обаче на вменяемосттта му /

- да се предвижда наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода , тоест минимума на предвиденото наказание да не е по-малък от 10 години.

- обвиняемият не владее бълг. език / трябва да има преводач , но тук гражданството няма значение /

- противоречие в интересите на обвиняемите и един от тях да има защитник

- когато обвиняемият е задържан под старжа или има внесено искане от прокурора за задържане.

- производството е във ВКС

- задочно производство / в отсъствието на обвиняемия/

- адвокатска помощ за бедни обвиняеми / обвиняемият желае да има защитник , не разполага със средства и интересите на правосъдието налагат наличието на защитник./

В две от хипотезите – 4 и 5 говорим за условно необходима защита , тоест адвокат може да не участва само ако обвиняемият заяви , че не желае такъв.

В останалите 7 хипотези , дори обвиняемиат да не иска защитник, такъв задължително е на лице.

25-ти въпрос

Доказателствени средства. Същност и видове

І. Същност – ДС са проце-суално –технически спосо-би за възпроизвеждане на доказателства или на други ДС.

ІІ. Видове ДС

1. според начина на възпро-извеждане на фактите :

- гласни /устни / ДС – при тях факта доказателство се с възпроизвежда чрез някакви устни изложения на определен участник в нака-зателното дело.

+обяснения на обвиняем – това са устните изложения в процеса на разпит по НПК. Имат двойнствена природа , тоест могат да послужат като ДС, когато възпроиз-веждат факти от предмета на доказване , но освен това те са и средство за защита срещу повдигнатото обвине ние . Те биват 3 вида с оглед на тяхното съдържание :

- Самопризнание / обвине-нието и присъдата не могат да се основават само на него/

- обяснение с което обвиня-емия отхвърля обвинението

- оговор – 1 или няколко обвиняеми хвърлят вината върху 1 или други обви-няеми.- обвине-нието и присъдата не могат да се основават само на това.

+ свидетелски показания – устни изложения в процеса на разпит на участника сви-детел. Със свидителски показания могат да се установяват всякакви факти в наказателния процес.

Разграничения между обясненията на обвиняем и показанията на свидетел

1. обясн. на обвиняем, освен ДС са и средство за защита , а свид. показания са само ДС.

Обвиняемият не е длъжен да възпроизвежда истина и когато го прави / вкл. Когато затаява истината / той не носи отговорност, докато свидетеля , когато лъже и умишлено затаява истена , осъществява състав


































на престъплението лъже свидетелстване. – чл. 290 НК. Обвиняемият може зда носи наказателна отговор-ност ако в процеса на разпит , чрез обясненията си извърши набедяване или клевета.

- писмени ДС

При тях фактите се описват с някакви писмени знаци . Това са актове на самия наказателен процес. Това са документи съставени в рамките на наказателното дело , за целите му , от компетентен държавен орган , най-често съд, прокурор, следовател или дознател . Най-масов пример са протоколите за извършени процесуално-следствени действия.

Разлика между посмено доказателство и писмено ДС :

Писмените Д са вид ВД . подправеният нотариален акт или предсмъртна бележка са писмени доказателства , защото не са изработени за самия процес. Протокола с който са иззети обаче е писмено ДС.

- веществени доказател-ствени средства / ВДС/:

При тях факта доказател-ство се възпроизвежда по веществен път . ВДС се съставят за целите на наказа-телното дело и в рамките на образувано наказателно производство.

Чл. 125 – 126 НПК- / фото-снимки на местопрестъпле-нието, видеозаписи, аудиозаписи на процесуално –следствени дейстивя, носители на компютърни информационни данни , пла-нове , схели , отливки и отпечатъци.

Разлика между ВД и ВДС

Фотоснимка открита на мястото на престъплението и иззета с протокол има характер на ВД. Фотоалбу-мът на мястото на произ-шествието , съставен от експерт е ВДС.

Видиозаписите от камери могат да се изземват на общо основание и касетата е ВД.

31-ви въпрос

Следствен експеримент

Един от осемте способа за събиране ,проверка и оцен-ка на доказателствените материали популярни с общото наименование процесуално –следствени действи. НПК ги нарича още способи на доказване.

Следствения ескперимент е пресъздаване на обстанов-ката на престъплението и извършването на някакви опити . За да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие.

- не се изисква разрешение от съда , за разлика от някои от останалите способи за проверка и оцен-ка на доказателствените материали.

- две поемни лица

- отразява се в протокол

Следственият експеримент се допуска, при условие че не се унижава достойнството на лицата, които участват в него, и не се създава опасност за здравето им.

Когато е необходимо при провеждането на следствения ескперимент може да присъства вещо лице или специалист- технически помощник.






















































































































36-ти въпрос

Действия по приключване на разследването

1. предявяване на разследването / делото /. Непосредствено преди това , цялото дело се докладва на прокурора.

2. призовава се задължително обвиняемия и пострадалото ФЛ, ако то е направило такова искане. Задължително е явяването на обвиняемия.

3. Предоставя се целия доказателствен материал за запознаване на лицата . Определя се реален срок . Съставя се протокол за предявявяне. Лицата могат да направят искания за нови действия по които се признася единствено прокерора./ удовлетворява

или отхвърля с постановле-ние/.

След подписване на протокола , не могат да се правят никакви други действия по делото.





































































































4. съставя се заключение :

- обвинително

- с мнение за прекратяване

- с мнение за спиране

5. с писмо делото се изпраща на прокурора.

Срокове текат от образуването на ДП до заключението . 2 месеца или по кратък срок . може да се удължи с максимум 4 месеца от висша прокурату-ра и после да се удължи още от главния прокурор , но в изкллючителни случаи.

Всички процесуално –след-ствени действия , извършени извън сроковете нямат процесуална стойност и не могат да се използват в съда..

Освен сроковете за разследване в чл. 234 , ал.8-11 НПК са описани и други срокове – за продължителност на мерките за процесуална принуда и те са независими от сроковете за разследване.

41-ви въпрос

Постановяване на присъдата

5. постановяване на присъдата

- тайно съвещание и гласуване с обикновено мнозинство , около доминиращата теза .

виновен –ако обвинението е доказано по безспорен начин

В този случай трябва да се определи и размера и вида на наказанието

Невинен- чл. 304 НПК- когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно и когато деянието не съставлява престъпление.

Съдържание на присъдата – чл. 305 от НПК- В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което




































































































се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.

В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Мотивите могат да бъдът изготвени в 15 дневен срок след постановяването на присъдата , а в случаите на фактическа и правна слож-ност в 30 дневен срок.

Присъдата винаги се обявява публично присъдата , поне като дистозитив / например „ Признавам за виновен и осъждам на .............”/.

От обявяването на прсъдата текат сроковете за обжалване и протестииране.

46-ти въпрос

Образуване на касационно-то произв. Ред за разглеж-дане на делото.

Касационната инстанция не е инстанция по същество . Тя не предвижда събиране на доказателства иняма етап – съдебно следствие. Нарича се още контролно отменителна . Тя ползва доказателствения материал събран от 1 и 2 инстанция и проверява присъдата само в обжалваната част и по отношение на подалите жалба. Не всички присъди, определения и решения подлежат на проверка в 3-та инстанция а само по чл. 346 от НПК – предметът на касационното обжалване. Сроковете за подаване на жалба и протест са същите като при първа и втора инстанция , като е много важно посочването на основанието на което се прави , защото това обвързва касационния съд.

Производството пред касационната инстанция се образува по протест на


























































































прокурора или по жалба на другите страни.

Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия.

Оставалите страни могат да подават касационни жалби, когато са нарушени техните права и законни интереси.

Етапите в касационното производство са 4 : 1.действия по даване на ход на обвинението 2.съдебни речи 3.последна дума на подсъдим 4.постановяване на решение Тук задължително участва защитник. Освен това 3-та инстанция действат т. нар. касационни основаниия , за отмяна или промяна на присъда или решение.Само на тези основания трета инстаниция проверява атакувания акт- те са уредени в чл. 348 НПК : -нарушение на материалния закон / НК / напр. присъда от 11 години за престъпление с максимално наказание 10 г. -съществени нарушения на процесуалните правила -явна несправедливост на наложеното наказание

51-ви въпрос

Особени правила. Бързо прозизводство. Незабавно производство.

Новия НПК е пълен с особени правила , които са някакво отклонение от процедурата . Целта им е да спестят време и средства и кръгът им непрекъсната се разширява.

1. Бързо производство –

БП се счита за обарзувано със съставянето на акта на първото действие по разследването. Лицето за което има достатъчно обосновани данни , че е извършител се счита за обвиняем от същия момент. Пострадалия се призовава при предявяване на разследването и БП има срок от 7 дни , за които то трябва да приключи.

предпоставки за БП :

- лицето е заловено при или непосредствено след извършването на престъплението

-върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението.

- лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР , разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпле-ние.

- очевидец посочи лицето , извършило престъплението.

БП има и някои особености в съдебната си фаза като например : ,че не се допуска








































































граждански иски не учаоства в него частен обвинител. Жалбата и протестът се подават в 7 дневен срок след постановяване на присъдата от 1-ва инстанция, която при постановяването трябва да произнесе присъдата с мотивите. При фактическа и правна слижност мотивите се допуска бъдат изготвени и селд това , но не по-скъсно от 7 дни.

2. незабавно производство

При него има една още по-голяма сигурност относно автора на престъпното деяние , защото трябва да са налице комулотивно две от предпоставките на БП , а именно :

- лицето е заловено при или непосредствено след извършването на престъплението

- и едновременно с това очевидец посочи лицето , извършило престъплението.

3.разглеждане на делото в съда по искане на обвиняем

4. съкратено съдебно след-ствие впроизводствотопред първа инстанция

5. освобождаване от нака-зателна отговорност с нала-гане на административно наказание.

6. споразумение

7. разглеждане на дела по престъпления , извършени от непълнолетни.

7. дела подсъдни на военни съдилища.

15-ти въпрос

Обвиняем

Обвиняемият е ФЛ привлечено в това си качество по реда на НПК. Този себект се конституира още на досъдебната фаза . Освен това обаче цялата досъдебна фаза може да се развие без обвиняем , т.е срещу НИ.. Съдебна фаза без обвиняем не може да има.

В съдебната фаза се нарича подсъдим. Той е централен субект на защита.

---постановление за привличане на обвиняем – издава се от дознател след доклад до прокурора. Обвиняемият има права ре-гламентирани в чл. 55 НПК :

1.да научи за какво престъп-ление е привлечен като такъв

2. да научи въз основа на кои доказателства е обвинен / това става чрез предявяване на разследването /

3. да дава или да не дава обяснения.

4. да предтавя доказателства

5. да се запознава с делото /в съдебна фаза –по всяко време - включително и със СРС/

6. да прави искания бележки и възражения

7. право да се изказва последен

8. да обжалва актове , които накърняват неговите права и законни интереси.

9. право да упълномощава защитник, който може да участва само в действията в които може да участва него-вия клиент.

10. право на последна дума.

ІІ. Мерки за процесуална принуда:- в широк смисал на думата това са задължения ня побвиняемия . Това не са наказания по смисъла на НК защото спрямо обвиняемият действа презумпцията за невиновност. Т беват 2 осонвни групи

1. Мерки за неотклонение- те не се комулират.

- подписка – поемане на задължение обвиняемия да не пнапуска местоживеенето си без разрешение и е много важно да се яви при редовно призоваване.

- гаранция – в пари / или в ценни книжа / НПК не определя размера на гаранци ята, а изисква да се вземе предвид иматното състояние на обвиняемия, но и дознате-ля може да си определи размер. Тя се внася в срок не по-къс от 3 дни и не по-дълъг от 15 дни и размера й не може да се обжалва пред съдия. Тя може да бъде внесена от трето лице , но в полза на обвиняемия , но след това не може да се оттегли.

- домашен арест- разрана за напускане на жилището без разрешение

- задържане под стража

Условията за определяне на мярката са 3 и трябва да са комулативно на лице :

1. да се предвижда наказание лишаване от свобода

2. да е на лице реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление.

3. да са на лице доказателства за виновността на обвиняемия .

Тежестта на доказване на на тизи условия се носи от обвинителната власт. Обви-няемият не е длъжен да доказва тяхната липса.

Процедура за налагане на мярката „зад. под старжа „:

- Прокурорът внася писмено искане пред първоинстанц. съд за задържането.

- няма пречка дознател или следовател да направят искане до прокурора.

- първоинст. съд в състав от 1 съдия , провежда открито засдание , по принцип с участието на обвиняемия , прокурора и защитник / участието на защитника е задължително в този слечай по новото НПК /

- съдът се произнася с определение , което може да се обжалва или протестира в 3 дневен срок пред 2-ра инстанция/ 3 съдии / чието определение е окончателно.

Прокурорът може с постановление да задържи обвиняемия до 72 часа , но само когато е внесъл искане в съда. По новия НПК от 2005 год дознатели и следовтели не могат да задържат с постановление до 24 часа.

- защитникът и обвиняемият могат след време да подадат молба до първоинст. съд за промяна на мярката в по-лека. След това се провежда съдебно заседание отново с 1 съдия , с участието на прокурова и се издава акт наречен определение. Ако след искане е потвърдена мярката за неотклонение , съдът може да определи срок в който нов искане на лицата е недопустимо / не повече от 2 месеца/. То не се приилага за искане свързано със здравословното състояния на обвиняемия.

ІІІ. Други мерки за процесуална принуда

- забрана за напускане пределине на страната

- временно отстраняване от длъжност.

- забрана за приближаване до постардалия за опр. време

- настаняване за изследване в психиатр. заведение.

6-ти въпрос

Начало на осигуряване на гражданите на право на зищета . Процесуални гаранции.

Процесуалните гараниции закрепват някакви правила заркриващи някакво задължиние за ръководно решаващия орган / съд, прокурор, следовател, дознател/ . Тези гаранциии се разделят на 2 групи :

І. Основни процесуални гранции – те намират проявление във всички фази и етапи в делото

1. Презумпция за невиновност – чл. 16 НПК

а / тежест на доказаване в нак. процес по чл. 103 НПК / обвинението трябва да се докаже от онзи , който го е повдигнал /. Обвиняемият не е длъжен да доказва своята невинност.

б/ присъдата не може да почива на предположения.

в/ съдът признава обвиняемия за виновен, когато обвинението е доказано.

г/ по чл. 305 , ал. 6 – оправдателната присъда не може да съдържа изрази , които поставят под съмнение невинността на оправдания.

2. Неприкосновеност на личността

- спрямо участниците в наказателното дело се предприемат само такива мерки на принуда , които са изчерпателно уредени в НПК.

3. Задължение на съда , прокурора , следователя и дознателя да осигуряват спазването на процесуални-те права на участниците и разясняването на техните процесуални права.

ІІ. Допълнителни / производни / процесуални гаранции













































1. извършване на проце-суалното действие „ Предя-вяване на постанов-лението за привличане на обвиня-ем” – чрез това действие се гарантира процесуалното право на обвиняемия по чл. 55 НПК, да се запознае с това в какво престъпление е при-влечен , тоест за какво е обвинен.

2. извършване на проце-суалното действие „Предя-ваване на разследването „- извършва се в края на разследването и то гаран-тира правото на обвиняе-мия по чл. 55 НПК – въз основа на какви доказа-телства е обвинен / в пълен обем/

3.забрана за влошаване положението на подсъдимия при обжалване в по-горна инстанция . Това означава напр. следващата инстанция да осъди оправдан или да увеличи размера на наказа-нието , да премине към по-тежка правна квалификация , да добави още едно наказа-ние , да се отмени условино наказание за сметка на ефективно.

По принцип в съдебната фаза действа забрана да се влоши положението по горепосо-чения начин. То важи за 2 и 3 инстанция или ако делото бъде върнато в 1-ва инстанция. Тази забрана може да бъде съборена и да не действа , ако срещу първа първоинстанционна присъ-да е подаден съответен протест от прокурора или сътветна жалба от частния тъжител. Това означава , че с тях се искат точно точно това влошаване на положението =

Reformacio in pejus.

4. лично и непосредствено участие в производството

5. процесуален надзор за осигуряване правото на защита.

6. своевременно уведомяване за позицията на насрещния субект и взетите решения.

14-ти въпрос

Прокрор и разследващи органи

Органи на досъдебното производство това са прокурорът и разследващите органи – следовател и дозна-тел.

І. Прокурор- прокуратурата като институция упражнява надзор за законност във всички сфери на обществе-ния живот .

Прокурорът може да участва в гражданския, администра-тивния и наказателния процес.

1. В досъдебната фаза , при делата от общ характер , прокурорът осъществява 2 основни функции :

- ръководи цялото ДП / по новия НПК ролята на прокурора е засилена , защо-то той носи цялата процесуална отговорност за разследването /

- обвинителна функция – прокурорът не е длъжностно лице със съдебна функция по ЕКПЧ.

В съдебната фаза на процеса , прокурорът е страна по обвинението или е т.нар. държавен обвинител.

Главния прокурор осъщест-вява надзор за законност и дава методически указания.

2. по дела от частен характер

- встъпване на прокурора















































































по дела за престъпления от частен характер – когато това стане то и производството сатава от частен характер , а пострадалия , който до сега е бил частен тъжител , може да продължи като частен обвинител.

- в определени случаи прокурорът може да предяви иск в полза на пострадалия , който е непълнолетен или дв безпомощно състояния / но прокурорът обаче не става граждански ищец /

- Прокурорът може да образува производство по престъпление от частен характер

ІІ . Разследващи органи – провеждат единното досъдебно производство

- следователите са магистрати

- дознателите са служители на МВР , назначени на тази длъжност – чл. 52, ал.2 НПК.

По отвода им се ппоизнася прокурорът , ако такъв бъде поискан и до решава-нето на въпроса от този прокурор , разследващите органи извършват само неотложните до този момент процесуални действия..

Указанията на прокурора са задължителни.

21-ви въпрос

Субекти и участници в нак. произв. с основни процесуални функции.

Тези участници нито ръководят процеса , нито защитават , нито обвиняват Те напр. не могат да пода-ват жалби с/у присъдата.

І. Свидетел

1. в нак. процес всякакви факти могат да се доказват със свид. Показания.

2. не съществуват ограни-чения във възрастово отно-шение , т.е и малки деца могат да бъдат свидетели , но при условие , че могат да дават достоверни показания _/ при съмнение се назначава психолог/

3. Чл. 118 , ал. 1 лицата , които играят друга процесуална роля , не могат да бъдат свидители освен изрично посочените в този текст :

обвиняемия, спрямо ко -гото производството е пре-кратено или завършено с влязла в сила присъда;

пострадалия, частния обвинител, гражд. ищец, гражданския ответник;

поемните лица, както и служители на МВР или на военната полиция, присъст-вали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване.

4. НПК формулира процесуал ните привилегия за опре-делен кръг лица , които могат да откажат да дадат показания / те обаче са длъжни да да се явят когато бъдат призовани , да удостоверят съответната роднинска връзка и изрично да заявят , че не желаят да свидетелстват.. Ако дадат показания и излъжат или здатаят умиш-лено истината , носят отго-ворност на общо основание за лъжесвидетелстване.

/ съпруг, възходящи и низ-ходящи , братя и сестри на обвиняемия и лицето с което той живее във факти-ческо съжителство.

5. Съществуват определени обстоятелства , при които свидетелят не е длъжен да дава показания :

- - когато с отговорите би уличил в извършване на престъпл. Него, негови роднини.

- никой не може да бъде разпитан кото свидетел относно обстоятелства , които са му поверени , като защитник или повереник.

НПК признава за профе-сионалната тайна само адвокатската и всички останали са длъжни да дадат



показания. Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси.

Задължения : да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.

Мерки за защита на свид.:

1.запазване на самолич-ността в тайна

2. осигуряване на охрана

3.ЗЗЛЗВНП

ІІ. Преводач и тълковник.

ІІІ. Вещи лица-лица със специални знания от областта на науката , изкуството или техниката , привлечени в нак. дело за да формулират извод по поставена задача наречен „експертно заключение”

Права :да се запознае с материа-лите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследване-то, когато това е необходимо, за да изпъл-ни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.

Задължения : чл.149 НПК.

ІV. Специалист – техни-чески помощник- лице със специални знания в горепо-сочените области , което подпомага дознателя и съда технически , без да дава заключения и да прави ескпертизи.Служ. на МВР.

V. Поемни лица – пълно-летни ФЛ , които нямат друго процесуално качест-во и не са заинтересовани от изхода на делото . Мини мум 2 , които присъстват и участват при оглед и др. Участват само досъдебната фаза . Във всички етапи на делото / съдебен или досъдебен / поемните лица могат да бъдат разпитвани като свидетели.Те са свое-образна гаранция за отразеното в протокола.

27-ми въпрос

Способи за събиране и проверка на док. материали. Разпит.

8 способа.Популярни са с наимено-ванието процесуално –следствени действи. НПК ги нарича още способи на доказване. Наричат се още действия по разследването извършени на досъдебната фаза и съдебни следствени действия , когато се извърш ват в съдебно заседание.

Извършват се от покурор , следовател или дознател на досъдебната фаза и от съд във първа и втора съдебна инстанция, но не и от трета.

Те са законоустановени и в тях има елемент на принуда

1. разпит –

2. експертиза

3. претърсване

4. оглед

5. изземване

6. следствен ескеримент

7. разпознаване на лица и предмети

8. СРС

Разпит НПК чл 138-143

Разпитът на обвиняемия се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане, кото първо се установява самоличността .

Разпитът на обвиняемия започва със запитване разбира ли обвинението, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото.

На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите




































































обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.Поканва се свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства. Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.

Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника.

Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.

При съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка,

32-ри въпрос

Разпознаване на лица и предмети

Един от осемте способа за събиране ,проверка и оцен-ка на доказателствените материали популярни с общото наименование процесуално –следствени действи. НПК ги нарича още способи на доказване.

Разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети.

- разпознаване на лица

- разпознаване на вещи

- не се изисква разрешение от съда , за разлика от някои от останалите способи за проверка и оценка на










































































































доказателствените материали.

-много е трудоемко , но ако има разултат е много ценно

-разпознаващото лице може да е както свидетел , така и обвиняем

- непосредствено преди разпознаването , разпознваващото лице се разпитва и се акцентира върху признаците по които ще разпознава.

-лицето се представя за разпознаване най-малко с още 3 сходни по външност.

-поемни лица, ако разпознаването не се прави в съдебно заседание.

- почти винаги присъства и специалист –технически сътрудник, който прави снимки

-лицето ако разпознае трябва пак да каже признаците по които го е направило и това се пише в протокола.

37-ми въпрос

Действия на прокурора след приключване на разследването

1.прекратяване на наказа-телното производство от прокурора с постановле-ние.-препраща се ъкм общите условия на чл. 24, ал.1 НПК/ напр. когато деянието не е престъпление или деецът е починал/.

Процесуалният акт е постановление на прокурова . Препис от него се изпраща на обвиняемият, пострадалия и ощетеното ЮЛ, а те могат да го обжалват пред съда.

При прекратяването е на лице неотстранима пречка за развитието на делото. / напр.изпадане в продължително разтройство на съзнанието , изключващо вменяемостта, след извършване на престъплението /

2. спиране на наказателно-то производство. Процесуалният акт е постановление . Тук е на лице временна пречка за развитието на делото . След като тя отпадне , делото ще се възобнови и продължи.

Чл.25 и чл. 26 от НПК – осонвания за спиране :

- след извършване на престъплението обвиняемият














































































е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

- разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;

- деецът е лице с имунитет.

Чл. 245 НПК – действия по спряно наказателно произ-водство.

Препис от него се изпраща на обвиняемият, пострадалия и ощетеното ЮЛ, а те могат да го обжалват пред съда.

3. съставяне на обвинителен акт и внасяне на делото в съда – чл. 246 НПК

4. Други действия

-чл. 78”а” – замяна на наказанието с такова по административен ред.

- да внесе предложение за споразумение.

- по новия НПК липсва действие на проскурора „връщане на делото за разследване”. Единственото което НПК позволява е прокурора на този стадий да извърши да отстрани пропуск , допуснат при действиено предявяване на доказател-ствата.

42-ри въпрос

Въззивно производство – обща характеристика

Въззивна инстанция проверява правилността на присъда.

- Проверката за правилност-та на присъдата на всички основания , независимо от посочените от страните.

- проверка на присъдата във всичките й части , включи-телно и в необжалваната чакт

- проверка на присъдата по отношение на всички лица , включително и неподалите жалба.

Срок за жалба или протест = 15 дни след постановя-ването на присъдата.

Същинското съдебно заседание се предхожда от заседание по допускане на доказателствата. То е закрито и е уредено в чл. 327 НПК, но същинското съдебно заседание във втора инстанция преминава през 5-те етапа на първоинстанционното:

Съдебното следствие започва с доклад на съдията-докладчик. Останалалите етапи пременават посъщия начин като при първа инстанция:

2. съдебно следствие – най-важния етап , защото само тук се събират доказателства , тук се прповеряват и събраните на досъдебната фаза доказателства , а съдът може да извърши всяко от 8-те процесуално-следствени действия.

Започва с прочитането на обвинителния акт от прокурора или тъжбата на частния тъжител от самия него. Ако има граждански иск , той се чете от граждан-ския ищец.

Първият въпрос е на предсе-дателя на съда към подсъдимия – „ Разбирате ли в какво сте обвинен?”, след което следва разпит на подсъдимия. ЧЛ. 277, ал. 3 НПК сочи поредността на задаване на въпроси от страните / първо задават обвинителите , а накрая се изказва подсъдимия или ниговия защитник/.

Възможно е прочитането на обяснения на обвиняемия от досъдебната фаза – чл. 279 НПК и показания на свиде-тел от досъдебната фаза –чл. 281 НПК , ако са дадени пред съдия.

Прочитат се всички прото-коли от досъделната фаза – чл. 283 НПК, показват се веществените доказателства , могат да се извършат всички останали процесално –следствени действия , докато съдът реши , че може да приключи делото.

Може да се наложи и измене-ние на обвинението в съдебна зала- чл. 287 и следващите от НПК.

3. съдебни прения / пледоа-рии на страните/ - съдебните речи не са доказателствени средства . по време на тях не мгат да се събират доказател-ства . съдебната реч на подсъдимия не е обяснение на обвиняем като доказателствено средство . По време на пернията страните анализират събраните докадателства и изказват своето становище за изхода на делото. / прокуро-рът дори може да заяви , че не поддържа обвинението , но това не освобождава съда да се произнесе и дори може да постанови осъдителна присъда /

Ако в своята реч , някоя страна започне да възпроиз-вежда много важни факти , съдът възобновява съдебното следствие и може да си проведе разпити и други следствени действия.

Съдебните речи по правило не могат да се ограничават по време , освен ако лицата явно се отклоняват от предмета на делото.

4. последна дума на подсъди-мия - в нея той излага своето окнчателно отношение към обвинението – това е абсо-лютно задължителен етап . Недаването на последна дума е съществено процесуално нарушение . Тя също не е обяснение на обвиняем.

Ако подсъдимия възпроизвежда важни факти , трябва да се възобнови съдебното следствие , защото в този етап не се събират доказателства.

5. постановяване на присъда

- тайно съвещание и гласу-ване с обикновено мнозин-ство , около доминиращата теза .

Въззивния съд може да упражни едно от шестте си правомощия по чл. 334 и следващите от НПК :

1. отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционен съд

2. отмяна на първоинстан-ционната присъда и поста-новяване на нова

3. изменение на първоинс. присъда

4. отмяна на присъдата и прекратяване на наказател-ното производство

5. спиране на производство

6. потвърждаване на първоинст. присъда.

47-ми въпрос

Касационни основания за отмена или изменяване на присъдата или решението

Касационната инстанция не е инстанция по същество . Тя не предвижда събиране на доказателства иняма етап – съдебно следствие. Нарича се още контролно отменителна . Тя ползва доказателствения материал събран от 1 и 2 инстанция и проверява присъдата само в обжалваната част и по отношение на подалите жалба.

Касационни основани я за отменяне или изменение на присъдата или решението са :

1.нарушение на закона-неправилно приложен зъкон или е приложен такъв който не етрябвало да бъде приложен.

2. съществено нарушение на процесуалните








































































































правила

- няма мотиви или протокол за съдебното заседание на пъвра или въззивна инстанция.

- довело е до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни , ако не е е остранено

- присъдата или решението са постановени от незаконен сътав

-тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на на присъдата или решението

3. наложено явно нестраведливо наказание

- очевидно не съответства на общестевната опасност на деянието и дееца , на смекчаващите и отежняващите вината обстоятелства.

- несправедливо приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.

13-ти въпрос

Понятие за субекти в наказателния процес. Съдът –основен субект.

В наказат. произв. се срещат 3 основни понятия за субестите му :

1. участници – това са ФЛ и Юл или държавни органи , които могат да участват .

2. субекти – това са онези участници , които осъщест-вяват поне една от трите основни функции – обвини-телна , защитна или ръков.

3. старни – само в съдебната фаза , това са тези които осъществяват функция по защита и обвинение.

СЪД

Ръководи съдибната фаза , т.е.главното производство.Само съд може окончателно да реши двата основни въпроса на наказат. дела- вината и наказанието.

Съдът осъществява ръководно решаваща функция.

І. Законен състав на съда- трябва да отговаря на 3 комулативни изисквания:

1. да заседава в необходимия брой членове

2. съдиите и съд. заседатели да са назначени по предви-дените в КРБ и законите ред.

-съдиите се назначават от ВВС с конкурс

- съдебните заседатели – попредложение на общинските съвети и с решение на съдиите от по-горна инстанция.

3. да не са на лице основанията за отвод и самоотвод.

а/ отвод – основания са чл. 29 НПК и всички 9 основания разкриват предубеденост или заинтере-сованост от изхода на делото

Категорично е забранено по тези изисквания съдия или съдебен заседател преди постановяване на окончател-ният акт , да вземе отноше-ние по двата централни въпроса.

Отвод може да се поиска от

всяка едда от страните , като най-късният срок за искане е началото на съдебното следствиена първа инстанция Това е моментът в който прокурорът започне да чете обвинителният акт , освен ако основанието за отвод не е станалоизвестно на страните по-късно.



















б/ самоотвод- може да сде направи от всеки член на състава , когато има осно-вание , но въъпросът се решава на тайно съвещание с участието на всички съдии и съдебни заседатели по делото, вкл. и даващия самоотвода.

ІІ. Подсъдност по нак. дела

Поддсъдността определя , кои измежду многото съди-лища ще реши конкретно дело . В нак. процес разгра-ничаваме 5 вида подсъдност:

1.родова / предметна или материална / с нея се решава въпроса кои наказателни съдилища ще разглеждат конкретно дело като 1-ва инстанция.

Първоинстанционни са районните и окръжните съдилища / за София Софийски районен и Софийски градски съд /

2. териториална /местна/ - кой от еднаквите по ранг съдилища ще гледа делото. Критерий е местоизвършва-нето на престъпното деяние.

3. Подсъдност по връзка между делата

4. функционална подсъдност Тя определя кой наказателен съд ще разглежда делото като втора инстанция / въззивно / и кой като трета / касационна/

5. особена подсъдност на ппрестъпления гледани от военните съдилища.

ІІІ. Видове процесуални актове с които се произнася съда.

1. присъда. – първа и втора инстанция , когато се произнася по въпроса – вина и наказание.

2. решение – 2 и 3 инстан-ция по основателността на присъда или решение.

3. определение – в останали те случаи.

4. разпореждане – акт на едноличен орган . В предви-дените в НПК случаи с разпореждане се произнася :

- председател на състава на съда.

- съдия докладчик

- административния шеф на съда като институция.

Всеки акт трябва да съдаржа минимум 3 части :

  • увод

  • мотиви

  • диспозитив

Всички актове се вземат на тайно съвещание с обикновено мнозинство




Наказателен процес facebook image
Публикувано от: Жасмина Евгениева

Нормативна уредба в туризма, казус 4 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.