Найден Геров

СТОЯН И РАДА

Не съм увил аз китка цвете
да дам на Твоя хубост дар,
та да Ти вляза у сърдцето
с народен наш обичай стар;

а вдохновен с любов аз жива,
в душа си вдигнах Тебе трон,
и на от сърдце, без протива,
теб жална песен за поклон.

Метни Ти мене очи ясни,
към мен си сръдце обърни,
та да запеем песни красни
на весели честити дни!

_____________________________

Стоян и Рада от години
един друг влезли си в сръдце;
с една душа расли двамина
и ся любили от деца.
Едно и двамата от мали
и до големи са желали:
да дойде тоя час по-скоро
за ръка да ся поведат,
пред Бога в церква и пред хора
стопане да ся нарекат.

* * *

Горките тайно ся лъстили
да доживеят до бял ден,