Христо Фотев

Най-важното е да се осмелиш...

Най-важното е да се осмелиш.

Да превъмогнеш своя страх - да скочиш

в студения и кристаличен въздух.

В обятията на самия Март - да стъпиш

на тънкия му слънчев лъч и кратък

под снежния му купол (ту дъждовен,

ту снежен купол), ти да балансираш...

Да знаеш, че те помнят - че те гледат.

Със непрекъснат и издигнат поглед.

Те гледат твоя силует на малък

и весел акробат... И се страхуват

да не залитнеш. Те зелен те помнят.

Да си зелен под мартенския купол.

(Под снежния или дъждовен блясък.)

На Сириус - в студения прожектор.

Мой малък акробат, ти цял трепериш.

По тънкия си слънчев лъч как стъпваш.

Как се огъваш в бесния оркестър

на снежния или дъждовен вятър...

Какъв прекрасен цирк. И аз те гледам.

Как искам да рискувам. Да те следвам.

Да съм зелен, безумен, сърцевиден.

Усмихнат - да издигам твоя поглед,

ах, твоя тежък поглед до самия

кристален блясък - там -

на тоя дъжд.