Христо Фотев

Най-после ний, сърце...

Най-после ний, сърце,

сме в центъра на лятото,

в самата му сърцевина -

след толкова прекрасни поражения.

На лятото - единствената ми победа -

в центъра сме ний, сърце...

И падаме връз пясъка

сред часовете вцепененин - в светлата

вибрация на часовете... Господи.

И как излита Ангела на моето

опитомено отчаяние... Усмихва се,

изпълва паметта ми с милосърдие.

Най-после победихме ний -

спасени сме.

Насреща ни е лятото - и залива

с триъгълните си криле...

Спасени сме!