Най- голямото изпитание пред баба Илийца

В разказа Една българка Иван Вазов разкрива баба Илийца като твърда и

последователна в постъпките си жена , водена от желанието да стори добро. По своя път тя е изправена пред изпитания, най- голямото от които е преминаването на придошлата река.

Това е кулминационният момент в разказа, в който баба Илийца показва силата на своя характер, упоритостта и неотстъпчивостта си. Успява да преодолее безсилието и отчаянието си, да подтисне страха и да мобилизира докрай своите жизнени сили. Така тя изпълнява докрай своя човешки и патриотичен дълг- да спаси живота на бунтовника.

След излизането от манастира, баба Илийца преминава през тъмната и замряла в дива тишина гора, в която всичко има зловещ вид за изпълнената й с тревога и безпокойство душа. Тя бърза от страх, защото отвсякъде я дебне опасност и е възможно да на успее да стигне навреме пре бунтовника и да го скрие преди идването на новия ден. На билото на склона героинята присяда за кратко, но веднага след това слиза бежешката до Искъра, съзнавайки че не й остава много време за действие. Илийца потиска робския си страх. Реката е придошла. Описанието на Искъра е предадено през очите на Вазовата героиня: Искърът шумеше страшно, тя видя отблясъка на тъмните му талази, и мравки я попъплиха. Изключително самообладание е необходимо на селянката, за да се откаже от намеренията си. Препятствията пред възрастната жена стават все по- непреодолими. Неприятна изненада я очаква на брега на реката. Ладиярят се е страхувал да нощува тука. Инстинктът за самосъхранение е накарал и мъжете да се крият.

Изпитанията пред баба Илийца се градират. Повтотрението на риторичния въпрос:Що да чини? показва, че селянката търси изход. Страхът се засилва от съмненията й в собствените й възможности. Изглежда безпомощна и отчаяна, но пред очите й изниква момъкът, който се уповава на нея. Отново майкатъа заговаря у нея. В този момент селянката не си спомня за чудатите дрехи на четника, а за безпокойството, стрха, изписани на лицето му. Затова решава сама да мине с ладията: Това й се видя опасно, но друг избор не й оставаше, ако искаше да завари момъка, който я чака в гората примрял от глад, безпокойство и страх. Милосърдието, майчината любов карат Илийца да се реши на тази рискована постъпка.

Неприятна изненада я очаква на брега на Искъра- ладията е заключена. Глаголите в градация разкриват нейната безизходица:изтръпна, изохка и епитета втрещена. Но Илица не се колебае, устрмена към доброто е готова на всичко, за да помогне за свободата и живота на дтуг достоен човек.

Изумена и безпомощна е Вазоявата героиня, когато застава пред непреодолимото препятствие. Всички обстоятелства са против нея. Времето напредва. Гласовете на петлите й напомнят, че скоро ще се окаже невъзможно да помогне. Растат отчаянието и безнадеждността й. Желанието да стори добро е огромно:Скоро се убеди, че това беше невъзможно. Тя се изправи запъхтяна и въздъхна безнадеждно. Започва страховита половинчасова борба с кола. Изпречилото се пред нея ново сериозно препятствие, което далеч не е по силите и възрастта й, не я обезсърчава и спира. Упоритата висока, кокалеста- мъжка на вид жена започва да прави невъзможното- възможно. Непоколоебима е, дава всичко от себе си. Богата глаголност в описанието на тази борба създава напрежение за изключителното напрежение. Сякаш всеки момент нещо ще се прекърши у Илийца:кокалите й пращяха от напрягане и горещ пот рукна от лицето й. Но физическите усилия са подпомогнати от волята й:и след тая страховита половинчасова борба колът се позаклати, дупката се поизхалтави и тя го измъкна най- после от почвата. Синджирът глухо издрънча в тишината. Тя изживява изтръгването на кола като победа, внушена от наречието победоносно. Сериозното препятствие е преодоляно, благодарение на силния