Най-голямото изпитание на баба Илийца по-пътя й към бунтовника(4-та част)

Главната героиня от разказа Една българка на Ив. Вазов е носителка на ценни човешки добродетели на висока нравственост. В своя силен характер тя проявява особенно ярко,продължавайки пътя си към бунтовника ,въпреки неспоуката да получи подкрепа в манастира.

След като напуска Светостта обител , пред б. Илийца се изпречват множество на пръв поглед неправдолими препедствия. Най-напред възрастната жена трябва да превъзмогне естествения човешки страх от тъмнината. Необходимо е да бъде преодолян и ужаса от липсата на ладиаря , а след това и от новата трудност - заключваната ладия с катинар. Връхната точка на напрежението е страховитата със здраво забития в земята кол.

Вазовата героиня тръгва през тъмната нощ към мястото, където трябва да се срещне с бунтовника , без да е споделила мислите си със страхливия калугер. Но нима е могла да разкрия тайната си пред един човек , който от страх за себе си е забравил и род , и родина. В този момент душата й е изпълнена с тревога и безпокойство Не за себе си се страхува и безпокои тя , а за момъка накарал я да се чувства нужна, да се почуства бъл. Безпокойството и е още по-усезаемо на фона на зловещата нощ, в която очертанията на чуките и бардостта изглеждат зловещи. Кучешките лаеве,които идват от Лютиград,сякаш подсказват,че сънят на планината няма да продължи още дълга ,че след като природата се събуди, ще се събудят и хората. Това прави задачата на б. Илийца още по-трудна,защото за нея нощта е укритие.

Вървенето на старата жена към мястото на уречената среща с бунтовника е съпътствано от ново изпитание за силата на характера й . За бедната челопеченка,която стига до брега на Искъра откритието ,че ладиаря го няма в колибата , е повод за отчаяние.Проследявайки мисл че тя тите на героинята,Вазов обеснява коя е причината за отсъствието му страхът от безчинствата на турците. Това обяснение е повод за читателя да оцени високо храбостта на бъл. Жена. Двукратното повторение на въпроса: Що да чине е израз на силното й желание да намери на всяка цена изход от ситуацията. Страшно шумящия Искър кара героинята да изживее истински ужас. Това автора подчертава чрез използванато словосъчетание мравкия попъпаха. След като се навежда да отвърже ладията,селянката е обхваната от ужас и установява ,че не е просто завързана както обикновено, а заключена с катинар ,здраво стягащ синджир около кола, забит от години в земята.

Чрез поредица от гл. форми Вазов проследява нарастващия ужас на старата жена, която изтръпва, изправя се и втрещена, изохква в безсилно отчаяние , а когато разбира , че е невъзможно да скъса синджира и да счупи катинар, въздъхва обезнадеждено. Тревожността й се засилва от просветляването на небето , от все по-честите пропявания на петлите,които предсказва че тя трябва да бърза.

Ситуацията , в която героинята се намира в този момент , е безисходна. Изглежда невъзможно челопеченката да продължи пътя си , но в същото време съдейки от поведението и дотук,можем да предвидим , че тя няма да се откаже да търси изход. Новото й намерение е да изтръгне здраво забития в земята кол и така да продължи пътя си . Това е задача,непосилна за една възрастна жена ,преживяла толкова много в тревожната нощ до този момент. Започва онази половинчасова страховита борба,която ни кара да изтръпнем : б . Илийца прегръща кола в здравите си ,изпечени в труд ръце и напряга сили. Краката й затъват в пясъка,кокалите й пращят от усилие,гореща пот тече по челото й , гърдите й дишат гръмовно. Желанието да помогне , да спаси е над всичко.

Изразителните глаголи и метафоричните епитети внушават нечовешките усилия на тази изключителна жена.Духовната й сила е толкова голямо , че умножава крехките й физически сили , за да издържи и да направи невъзможното. Усилията й са възнаградени. Писателя не пропуска да подчертае, че въпреки игромното физическо изтощение селянката не губи време за почивка, а продължава пътя си към бунтовника.

Наимоверните усилия,които преодолява героинята по пътя към чакащия в гората четник,дават основание да определим 4-та част от разказа като кулминационния момент в творбата. Драматичните мигове, които правят нощта безкрайно дълга, открояват мъжеството на б. Илийца,убеждават ни в нейната изключителна духовна сила.