Най-добрият лектор е Грешката

Мисля си, че в съществуването на грешките има някакъв дълбок смисъл. Но какво е тяхното оправдание? Дали грешките не са също като задължителното грундиране на платното, преди да се пристъпи към рисуване?

Обикновено бягаме от грешките. А те са толкова неподозирани с умението си да пристигнат, когато най-малко ги очакваме. Грешките отнемат ценно време, но пък за сметка на това по-добре осмислят останалото време и го правят по-качествено.

В малка България през месец февруари се празнува Сирни заговезни. Това е празник аналогичен на Деня на благодарността. Вместо благодарност - на този ден всеки целува ръка на ближния си, с молба да му прости греховете.

В християнската религия се съдържа вярването, че Бог е в състояние да прости всичко, стига да му се помолиш затова. Но пътят между грешката и прошката е дълъг. Минава се през разкаяние, обещания, поуки и се върви с надеждата грешката да не се повтаря.

Понякога и най-невинните човешки прояви също са грешни. Грешките минират със себе си всички житейски пътища, а хората не са сапьори - колкото и