НАЙ-БЪЛГАРСКОТО ВРЕМЕ. КНИГА ЗА ЗАПИСКИТЕ НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ

Замисъл и композиция на творбата

Симеон Радев пише: "Въпреки голямата небрежност на езика и едно пълно отсъствие на композиция книгата пленява с наивната простота на повествованието." (Строителите на съвременна България. Т, 1, с 486.) Има ли действително някаква композиция или поне основен замисъл в главната творба на Захари Стоянов и може ли изобщо да се говори за композиция при мемоарните произведения?

Захари Стоянов предпочита да разказва за хората и събитията и да взима отношение към тях. Не се опитва изкуствено да изгражда проблеми, да замъглява разказа, за да изглежда по-дълбок, или пък да поетизира, за да украсява своя стил. Това е един от най-естествените разказвачи, които сме имали. Но Захари Стоянов не избягва неспокойния размисъл върху социалните проблеми, и то с оглед действителността след Освобождението.

Въпреки простотата и естествеността на разказа битовите, социалните и психологическите особености на епохата са пресъздадени съобразно тяхното историческо място и значение и са подчинени на една организация, обусловена от идейните цели и задачи, поставени от автора. При един по-задълбочен анализ на творбата се откроява и една твърде стройна система на социалните и морални ценности. Захари Стоянов се стреми да улови и разкрие целостта и единството в събитията и характерите и най-същественото и важното в тази цялост и единство. Той уважава дълбоко събитията, но желае да предаде тъкмо техните вътрешни връзки, за да очертае движението в историческия процес. Той умее да види и разкрие както онова, което се развива, така и това, което е устойчиво в нещата и явленията - същност на диалектиката. Да си припомним например как Захари Стоянов съпоставя и същевременно дава да се почувства идеята за развитие, като разкрива съдържанието на двата революционни устава. За четите на Раковски и за Вътрешната революционна организация на Левски. И ние чувстваме отношението на летописеца към това историческо развитие в тактиката и стратегията на революционната борба.

И навсякъде личната човешка съдба се преплита и влива в голямата историческа вълна,

Но основният момент на композицията си остава свързан с основната авторова задача: богато минало през дните на въстанията, бедна съвременност след Освобождението. Всичко в тази книга е създадено да спори със съвременността. По този начин най-ясно се разкрива вярното чувство у автора към историцизъм, но и към съвременност. (Нещо, към