Най-българското произведение

есе

Заглавието само по себе си крие много въпроси. Как да открием най-българската творба? Трябва ли да зададем някакви критерии, но които да отговаря, или просто да я почувстваме със сърцето си? Вероятно за различните хора това произведение е различно.

Реших за себе си да направя кратка разходка из дебрите на българската литература. Трудна мисия, защото авторите, творбите, жанровете са многобройни.

Дали Ботев не е авторът на най-българското стихотворение? Не може автор като Иван Вазов, с такова жанрово и тематично разнообразие, да не е написал най-българската творба! А майсторите на разказа Елин Пелин и Йовков? Нима техните произведения са по-малка български? Може пък Димитър Талев или Димитър Димов да са написали най-българския роман? Наистина се затрудних, а бях изброила едва няколко имена. До съвременниците Радичков, Хайтов, Ивайло Петров дори не бях стигнала, а все още нямах отговор на въпроса.

Тогава смених подхода. Запитах се кое е най-въздействащото, значимо и стойностно произведение от родната литература? Това, което независимо колко пъти препрочитам, винаги предизвиква най-дълбоки чувства на преклонение и възторг, на болка и гняв, на искрено родолюбие. И отговорът изплува незабавно Вазовата Епопея на забравените!!! Този величествен пантеон от образи и събития, който не оставя равнодушен нито един българин!

Има много общо между времето, когато Вазов пише своята Епопея и нашето съвремие, независимо че ги дели повече от един век. Липсата на духовни ценности, подмяната на една ценностна система с друга, нихилизъм и отричане на изконни морални стойности, са твърде характерни за времето на т.нар. български преход към демокрация. Подобни съмнения, противоречия и отричане на извоюваната свобода са типични за следосвобожденската епоха. Властва идеята, че свободата на народа ни е подарена, че той, едва ли не, не е достоен за нея. Това