Наемни отношения. Видове. Отграничения от договора за лизинг и договора за аренда.

Правна уредба - чл.228-239 ЗЗД.

Понятие - наемът е договор, с който наемодателят се задължава да предостави на наемателя

една вещ за временно ползване.

Обща характеристика:

1. Договорът е двустранен - наемодателят се задължава да предостави вещта, а наемателят
   да плати цената;

2. Договорът е възмезден;

3. Договорът е комутативен;

4. Договорът е неформален;

5. Договорът е консенсуален, а не реален;

6. Договорът не е транслативен -не прехвърля собственост или вещни права;

7. Договорът е каузален;

8. Договорът не е тпдНю регзопае;
Сключване:

Договорът може да се сключи, както по предложение на наемодателя, така и по предложение

на наемателя. Съвпадането на волеизявленията е достатъчно (консенсуален).

Форма:

Не се изисква специална форма.

Страни по договора за наем са наемател и наемодател. Те следва да са дееспособни лица.

Ако наемодателят има право да управлява имота може да сключи договор за срок от 3

догони. Ако той има разпоредителни права - за срок от 10 години и това е максимума.

Предмет на договора за наем са индивидуално определени, непотребими вещи. Под наем не

могат да се дават потребими вещи - те се унищожават.

Действие - поражда задължения и за двете страни.

Отграничения:

1. Договор за наем и договор за покупко-продажба: При договора за покупко-продажбата се
   прехвърля собственост. Плодоползвателят ползва ограничено вещно право. Правото на
   ползване, което има наемателят и облигационно субективно право, а не вещно;

2. Договорът за наем е възмезден договор, а договорът за заем -безвъзмезден;

3. Договор за наем и лизинг - При лизинга страните са лизингодател и лизингополучател.
   Лизинга е търговски договор , а договорът за наем е граждански договор. Договорът за
   наем и лизинга са сходни. Лизинга е разновидност на договора за наем. При лизинга
   лизингополучателят наема, ползва и купува веща.

4. При финансовият лизинг лизингодателят не е собственик на веща. Първо той закупува