Пейо Яворов

Надолу, все надолу...

Надолу, все надолу. Но коя си ти

невидима ръка? В ноктете ти жестоки

душата ми преброди звездни висоти -

и ето ме залутан в пропасти дълбоки.

Надолу, все надолу! Но коя си ти?

Бездънни тъмнини. Стенания и смрад.

Душата ми те следва жадно любопитна.

Душата ми е в ада и сама е ад.

Душата ми се вслушва страстно ненаситна.

Но де ме водиш ти, в стенания и смрад?

Надолу, все надолу, - горко изранен

в паденията, в скоковете главоломни.

Душата ми пияна, хищник настървен,

за ужаса копней. Но де ще се опомни?

Надолу, все надолу! - Горко изранен.