НАДБЪБРЕЧНИ ЖЛЕЗИ

Надбъбречната жлеза (gl. suprarenalis) е чифтен орган лява и дясна. Теглото на двете жлези е сравнително постоянно (около 4 г). Всяка от жлезите има форма на сплеснат в предно-задна посока неправилен конус. С по-широката си и леко вдлъбната повърхност те се разполагат върху горния полюс на съответния бъбрек, без да имат каквато и да било връзка с него.

Жлезите са обвити със съединителнотъканна капсула, плътно сраснала с подлежащото вещество. При разрез се установява, че са съставени от две части: жълтеникаво, периферно разположено вещество, наречено корова част, и централно разположено, по-тъмно и меко вещество, наречено сърцевинна част. По произход, строеж и функция двете части се различават съществено една от друга.

Коровата част се изгражда от наредени по различен начин в три слоя кубични епителни клетки, които съдържат липоидни зрънца. Сърцевинната част се изгражда от многоъгълни клетки, наречени хромофинна тъкан, интензивно оцветяващи се с хромови бои. В тях се намират кафяво оцветени зрънца. В сърцевинната част се намират голямо количество безмиелинови нервни влакна и ганглийни клетки.

Редица наблюдения показват, че премахването само на сърцевинната част при запазена корова част на надбъбречните жлези не се отразява по някакъв забележим начин върху организма след операцията животното остава живо и не показва видими разстройства. Ако обаче се премахне кората, животното умира за няколко дни. Следователно абсолютно необходима за живота е кората на надбъбречните жлези.

Хормоните, които произвежда сърцевинната част на надбъбречните жлези, са два адреналин и норадреналин. Те са добре изучени в химично отношение и понастоящем се получават синтетично. Двата хормона са много близки по своя химичен строеж, като норадреналинът представлява адреналин, от молекулата на който е отнета една метилова група (СН₃).

Физиологичното действие на адреналина и норадреналина е добре изучено и съвпада с действието на симпатикуса. Адреналинът усилва и ускорява дейността на сърцето, свива кръвоносните съдове с изключение на мозъчните и коронарните и предизвиква рязко и значително покачване на кръвното налягане. Под негово влияние тонусът на гладката мускулатура в стените на стомаха и червата отслабва и перисталтиката се забавя. Той разпуска мускулатурата на бронхите, жлъчния и пикочния мехур и свива силно слезката и маточната мускулатура. Съкращенията на матката обаче са много продължителни и не-синхронни с родовите маточни контракции, поради което той не се използува в акушерството за ускоряване на раждането. Адреналинът предизвиква бързо и значително покачване на основната обмяна главно поради усилване на окислителните процеси в черния дроб. Явявайки се антагонист на инсулина, той обуславя разпадането на гликогена в черния дроб и мускулите с резултат рязко покачване нивото на кръвната захар и дори поява на захар в урината. В кръвта винаги се намира определено количество адреналин около 0,015 мг%. Действието му обаче е много краткотрайно, тъй като в кръвта и тъканите бързо се разрушава под влияние на специални ферменти.

Норадреналинът действува предимно върху сърдечно-съдовата система, като свива кръвоносните съдове и покачва кръвното налягане. Върху стомашно чревния тракт, матката, пикочния мехур, въглехидратната обмяна и тъканните окислителни процеси той почти не действува.

Коровият слой на надбъбречните жлези отделя повече от 25 хормона, наречени с общото име кортикоиди. Те влияят върху редица функции в организма и в зависимост от физиологичното им действие могат да се разделят на три групи: