Нация и национална национална държава

Известно е, че европейските културни влияния проникващи на Балканите през ХV-ХХ в., се усвояват и от всички националности чрез оживени търговски връзки, обучение на студенти във висшите училища на Западна Европа, чрез литературата и изкуството, чрез модата, при сложни взаимодействия на традиция и модерност.

Усвояването на европейската култура се възприема като мощен тласък за развитието на балканските народи. От съществено значение са пътищата на проникване на чуждите влияния, културния и духовен потенциал на носителите, както и емоционалния и творчески заряд на майсторите-изпълнители - архитекти, зографи, марангози, преводачи, мислители. Те възпроизвеждат новото, рационалното, върху основата на местната архитектурно-строителна, урбанистична, литературна и художествена традиция.

В този смисъл обаче възниква въпроса как се проектира етноса на Балканите, кои са движещите сили, които създават и овластяват нациите на Балканите?

Произведението на Жан-Франсоа Госийо, посветена на Балканите и на етническите борби за политическа власт се опитва да даде отговор на тези въпроси.

Власт и етнос на Балканите започва с въпросите, свързани с това що е етнос и кои са типовете власт.

Според автора, етническа група е население, чиито членове се самоидентифицират един с друг, обикновено на базата общоприето родословие, както и на базата на културни, поведенчески, лингвистични и религиозни практики. В този смисъл, етническата група представлява също така и културна общност. Тук, авторът разглежда властовия потенциал на нацията и етноса.

Като цяло, съществуват два типа етнически групи. Най-ранната форма на етническа общност представлява родствена група, най-близка по структура до племето. Другата форма на етническа група, възниква по време на появата на държавата, като форма на обществена организация.

През ХХ в., на Балканите етническите структури продължават да съществуват съвместно под формата на наднационални политически организации не само поради историческите последици на имперски организации, надхвърлящи националните идентичности и граници, но и поради идеологическите коалиции между държавите, насочени към унифицирането на хората под знака на общи каузи и/или взаимно обвързани интереси.

И двете положения са валидни за Балканите, както като резултат от интеграцията на националностите под управлението на Отоманската имперска система чрез частичната автономия на милиетите до края на ХIХ в., така и поради функционалната организация на балканските националности около идеология на политическа цялостност и военна защита, дължаща се предимно на необходимостите, възникнали от Студената война. На Балканите етносът и общата верска система са основните характеристики на националността.