Националното измерение на страданието в Заточеници

Яворов създава поетичен свят,който носи белега на едно изключи-телно страдание.В стиховете си поетът отразява своята същност.личното му страдание е свързано с общото крушение на възрожденските идеали след Освобождението-за по-добра участ на народа и за национално единение.Страстен борец за прадва и национална свобода,Яворов напис-ва стих.Заточеницислед атентата в Солун,когато много българи от Македония,останала след Санстефанския мирен договор в Турската импе-рия, са осъдени на заточение в Мала Азия.

Страданието на човека е основна тема в творбата.Свобода,родина и борба са исторически идеали,вписващи се в битието на всеки народ. Доминира националната идея,духовният облик и уникалната истори-ческа съдба на бълг. общност.Страстната любов към народа и отечест-вото и безрезервнтата жажда за свобода, самоотричането в името на дълга и всеотдайността към народното дело са водещи.Темата за саможертвата, за погубената младост, за трагичната обреченост на героите, за безкрайните им неволи далеч от родния край,носталгията по родината и скръбта в душите им превръща тморбата в поетичен израз на страдание и обич към поробеното отечество.

Яворов изобразява човешкото страдание на борците патриоти на фона на вечната игра и могъщество на морето. Величествената природна картина изразява душевните преживявания на заточениците.

От заник слънце озарени

алеят морски ширини

В игра стихийна уморени

почиват яростни вълни...

Чезнат родните брегове зад мъглата.Тъга и мъка изпълват душите на страдалците.чрез красивия залез поетът засилва тъжните мисли и чувства.Безпределна скръб и безнадеждност са обхванали заточениците и някога за път обратен, едва ли ще удари час...Силна е мъката им при спомена за високите планини, пълноводните реки и всичко,което очите им никога няма да видят.Без родната земя светът губи стойност. Човеш-кият свят е ограбен, а мъката им е безмълвна.Худ.образи на родното, задълбочават тъжното настроение в душите им.Това е образът на Б-я, който е остав красив спомен.Както почиват яростнитевълни,така сърцата на героите са обезсилени от болката.Невъзможността да продължат и занапред борбата предизвиква ново страдание

А можехме, родино свидна,

ний можехме с докраен жар,

Да водим бой-съдба завидна

край твоя свят олтар!

Остава мъката от неизпълнения докрай патриотичен дълг. Трагичен е укорът на осъдените, които не могат да ромогнат на поробеното оте-чество.Свободата не е извоювана.Чувството на вина изгаря съзнанието им.Те не търсят извинение,не чакат опрощение, а изливат тревогите си.Тяхното състояние и жертвоготовност са предадени чрез драматичен вътрешен монолог обръщение. Заточениците се вълнуват както от ми-налото,така и от настоящето, от мисълта, че младостта им ще увехне в чужда земя и това подсилва тяхната тражедия.

Корабът отнася техните надежди.Чрез метафоратапростира нощта трилото си веч, Яворов засилва болката, която става непоносима с отминаването на деня и изчезващите от погледа любими образи. Раздялата е мъчителна и изгнаниците виждат за последен път родината.

Простираме ръце в окови

към наший изгубен рай...

Горчива скръб сърца ни трови-

прощавай роден край!

Безпределната им любов към всичко родно ще ги съпътства и те ще запазят светъл спомен за него.Душите осъзнават трагичната си участ и те се прощават с Б-я завинаги.

Стих.Заточеници е интимна изповед на човешките души,обхва-нати от носталгия по родината. То е поетичен израз на страдание, болка, скръб и обич към поробеното отечество.