Националното битие на българина в главата Гост

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа Под игото на Иван Вазов.

Още в първата глава на романа Под игото българинът е представен в най-характерната си среда, която го е запазила през трудните години на робството, а именно семейството. Главата Гост Вазов е отделил за описание на порядките в едно типично българско патриархално семейство. В тази част от творчеството си авторът акцентира върху идеалите на българина, неговите националност и свръхценност, съхранили духовни добродетели.

Изобразяването на българското битие започва с 'господарската трапеза', на която са наредени чорбаджи Марко и неговото семейство. Картината се допълва от разкриването на природните дадености и приятната обстановка, обграждаща домакинът, неговата покорна жена, старата му майка и многобройната челяд. Присъствието на слугиня и наличието на руйното вино, поднесено в дълбока фарфорова паница е разкриват заможността на чорбаджията. Въпреки това неговия образ е различен от този на чорбаджийте през периода на османско иго. Неговото трезвено мислене и широк светоглед не позволяват на материалното да застане пред неговите идеали. Марко е главата на семейството, той символизира типичния българин - почтен, разумен, дълбоко уважаващ християнските ценности, прогресивен и родолюбец. Неговата жена представлява типичната християнска съпруга, смирена и покорна, обичаща силно съпруга си. Именно на нея и на Марковата майка се пада тежката участ по отглеждането и възпитаването на децата. Благодарение на разума и прогресивното мислене на патриарха на това семейство децата получават образование - Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. , Но той чуствуваше, със сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света..

Вазовият герой прилага методи на възпитание, различни от традиционните. Въпреки духовността си Марко не спазва изцяло патриархалните традици на времето, в което живее. В неговия светоглед онова, което се запрещава, по силно се желае и затова не ограничава децата си материално, дава им да пият вино и им поверява ключа от ковчега с парите. Той не позволява на майка си да плаши децата с турците, за да не отключи страха им към тях. Строгостта е друга черта на характера му, чрез която възпитава челядта си да не проявява лекомислие, да не лъже и да изпълнява прилежо задълженията си. С всичките си тези качества чорбаджията се стреми да запази националността, вярата и духовността на децата си, да изгради връзката между техния свят и този отвън и да им внуши хармония, за да бъдат те разумни и праведни.

Освен в семейството българинът е представен и в църквата. Вярата, като основен християнски постулат, е друга важна опора в тежкия живот. Хората, в този период от българската история, са били изключително религиозни, ходенето на църква и изповедта са били традиции, сплотяващи народа и вдъхващи му надежда. В творчеството на Вазов българин е синоним на праведен християнин.

Но наред с вярата, на преден план изпъква и жаждата за знание. Типичен пример е разрастването на просветното дело. У поробения българин, търпял години наред тъмнината, се заражда жаждата, влечението към новото, към науката, съвършенството и красотата. Духовната храна се превръща в нещо насъщно. Той осъзнава, че израстването на човека дава неговия шанс в живота.

Вазов описва националното биетие на българина по всемето на турското иго чрез едно типично българско патриархално семейство и неговите делничните и празнични религиозни обичай, доверието и обичта, царящи в него. Авторът го определя като свръхценност, съхранила вековни добродетели.