Националните добродетели,които утвърждава Иван Вазов чрез образа на

Баба Илийца в първи епизод на разказа

Разказът на Иван Вазов Една българкае написан по конкретен повод и отразява правдиво историческата епоха.Чрез творбата си авторът връща читателите към великото време,към великите героизми от недалечното минало на българите,за да открият там жертвоготовността,родолюбието,добродетелността и величието на страшната,но славна възрожденска епоха,да си припомнят задълженията към свободата и родината майка.

Централният герой в разказа е Баба Илийца.Вазов извайва вродената доброта,милост и нравствена храброст като черти от българския национален характер,показвайки героинята на фона на едно смутно историческо време и натоварвайки я със специфични лични болки и тревоги.В първата част на творбата най-ярко изпъкват тези качества на българката в словесния й двубой със заптиетата.Творецът разкрива чертите на героинята си чрез описание на пестеливия й,но запомнящ се външен портрет,чрез богатата интонация,твърда и същевременно гъвкава реч и чрез съпоставката й с образите на другите жени.

Трагизмът на епохата се излъчва от разбиването на Ботевата чета и гибелта на самия Ботев.Шумни потери сноват от два дена по пътищата,устроени са засади по всички кръстопътища и бродове на реката.Вазов конкретизира ,че в селото е огън-страхът ,ужасът,предателството са навсякъде.

Конкретното поведение на заптиетата и тяхната реч мотивират робския страх,правят го закономерен и неизбежен.В тяхно лице Вазов е въплътил излъчването на типичния потисник-груб,деспотичен,самоуверен,свиреп.Бичът и камшикът са основни символи на робството,а изрази като свине гявурски,хънзъри , кучка свидетелстват за презрението към примирената рая и за липса на човешко отношение към себеподобните.

Женското множество на левия бряг на Искъра е изцяло статичен образ.Това е куп жени,които стоят на място и чакат.Повечето от тях слабо познават историческата истина,не се интересуват от нея,несъпричастни са към борбата за свобода и съдбата на героите.Тези обикновени българки са нехаещи и апатични и сякаш живеят извън историческото време,без да чувстват нуждата и необходимостта от промяната на робското си положение.Единствено кърските работи са в състояние да ги изведат извън къщите им и да осмислят съществуването им.Дори мъжете се крия по домовете си.Разпръснатото и бягащо с писък женско множество,отразява робския страх,идващ от инстинкта за самосъхранение.Нито една от селянките не се противопоставя на безчинствата.

Първата представа за баба Илийца е дадена чрез нейната реч :Аго,чекай,чекай,молим те! .В този момент челопеченката се проявява като волева жена ,упорита,настойчива,душевно и физически силна,нестрахуваща се да заговори озлобените турци.

Героинята е енергична,придвижва се тичешката и отдалеч вика на поробителя.Християнската вяра,майчиното чувство и смелостта мотивират българката в този момент и й дават сили да се изправи през грубия турчин и да го помоли за разбиране.Тя говори със заптиетата на езика на добротата и с този език успява да отвори сърцата дори и на деспотичните заптиета.И с това тя привлича вниманието на турците и те заговарят с нея на български език.

Пестеливата,но ярка портретна характеристика: Тя беше жена около шейсетгодишна,висока,кокалеста-мъжка на вид. представя баба Илийца като измъчена жена,свикнала сама да се бори с трудностите на