Начало на реферати

Национални и регионални политики в областта на интеркултурното образование


Закон за народната просвета;

Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка /2006 - 2015г./;

Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.

Независимо от своя целеполагащ и правен контекст, тези документи очертават най-общо насоките в националните и регионални политики, изразяващи се преди всичко в следните по-важни направления:

Правото на равен достъп до качествено образование;

Цялостна грижа за развитие потенциала на отделното дете/ученик;

Използване на методи с които да се помогне на децата да се развиват и научават със собствено темпо;

Формиране на социални умения и успешна социализация;

Съхраняване и развиване на културната идентичност;

Превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно уважение, толерантност и разбирателство.


Реализирайки националните и регионалните политики в областта на перкултурното образование следва да си даваме ясна сметка, че принципите на щриобшаване, нито е лесно, нито пък е възможно да бъдат взети наготово от щиата тази нормативна база и приложени в живота ни. За да се настанят трайно в пата действителност и да има устойчивост на постигнатото е необходимо зрели всичко да има разбиране, промяна на нагласите, съпричастност и всеобща ангажираност.

Водещо е разбирането, че приобщаващото образование е предназначено а всички деца, отчитайки техните индивидуални особености и различия.

ската градина/училището и образователната система като цяло, следва да се променя I за да отговорят на тези нужди, а не обратното.

В много краища на страната общуват и взаимодействат различни етнически общности, със своята култура, вярвания, обичаи, традиции, религия. Съществуват и общности, различаващи се по своята сексуална ориентация, пол, зьзраст, физическа неравностойност и др. Това налага да поставим специален акцент върху загрижеността от съществуването и проявите на различни по форма ?. съдържание предразсъдъци, които оказват пряко влияние както върху тези общности и групи, така и върху правата и волеизявата на отделната личност.

Детската градина/училището е мястото, където децата от всички групи се срещат и следва да се възползват от равен достъп до висококачествено образование. В действителност детската градина/училището не винаги е готово да приеме ученици и техните семейства с различен произход, различни нива на предварителна подготовка, различни култури и езици, социално и икономическо положение и други потребности и характеристики.

Анализирайки националните и регионалните политики в областга на интеркултурното образование следва да поставим акцент върху голямата значимост на политиките изработвани от долу на горе - от детската градина/училището, общината и нагоре. Важно е да се подчертае, че за да се създаде детска градина/училище, където всяко дете и неговото семейство се чувстват ценени и приети, тези образователни институции следва да имат "живи стратегии" - реалистични и динамични планове основани на знания за техния регион, общност, нейните потребности, предизвикателства и желания. Така приобщаващото образование от самоцел би се превърнало в средство за ] твърждаване на едно приобщаващо общество, в което човешките нрава са компонент на обществените отношения и публични политики.

Реализирайки националните и регионалните политики в областта на перкултурното образование следва да си даваме ясна сметка, че принципите на щриобшаване, нито е лесно, нито пък е възможно да бъдат взети наготово от щиата тази нормативна база и приложени в живота ни. За да се настанят трайно в пата

Национални и регионални политики в областта на интеркултурното образование facebook image

Подобни материали



Национални и регионални политики в областта на интеркултурното образование 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.