Национални и международни валути. Валутен курс и валутна система.

Чрез понятието валута означаваме: 1)паричната единица на всяка страна, която е основа на националната парична система; 2)чуждестранните парични средства, независимо в какво са изразени, даващи право на съответното вземане. Националните валути са предназначени да изпълняват парините функции в рамките на националното стопанство. За да изпълняват някои национални валути м/народни функции са нужни две основни групи предпоставки:икономически и правни. За да може една национална валута да изпълнява функциите на м/народно сметно, платежно и резервносредство,трябва да са налице някои съществени икономически условия като:1)мощна икон-ка база на съответната страна;2)висок относителен дял всъответното производство;3)относително голям обем на външната търговия 4)относителна стабилност на вътрешната ценово равнище ; 5)мощен капиталов пазар; 6)развита и ефективно функционираща банкова система; 7)либерален режим на валутните операции и конвертируемост на националната валута; 8)достатъчно златно-валутни резерви. От наличието на тези предпоставки възниква и м/народната договореност за въвеждането на съответния м/народен режим на някои национални валути. Съветът познава два вида м/народни валути1)национални валути; 2)съвършено нови, които не са свързани с никое национално стопанство и национална парична система, т.е. несанационални валути.Такива нови м/народни колективни валути са Спциалните права на тираж на МВФ и европейската парична единица Евро. Характерна за специалните права на тираж (СПТ) е, че: 1)създават се чрез постигане на м/народна договореност; 2) Кличеството им зависи от величината на констатирания недостиг на ликвидни средства; 3)Величината на записванията по с/ките на страните зависи от квотата им в основния капитал на фонда;4)Получават се във вид на записвания по сметките на страните в МВФ; 4)Тези записвания не създават наличност от активи в МВФ; 5)Записванията се използват за превръщане в друга реална валута, която се използва за осъществяване на разплащанията м/у страните. 6) СПТ се използва за разплащане м/у ЦБ-ки на страните или м/у страните и МВФ; 7)СПТ не се търгуват на м/народните валутни пазари и не могат да се използват за валутни интервенции. 8)Други. Курсът на всяка валута в СПТ (К) може да се намери като се умножи доларовият й еквивалент (ДЕ) по курса на съответната валута в долари (КД): К=ДЕ*КД. Европейската парична единица ЕКЮ бе парична единица на Европейската валутна система до въвеждането на новата валута ЕВРО. Названието на ЕКЮ абревиатура на английското и наименование. Създадена е през 1979 г. като водещ елемент от механизма на Европейската валутна система. Използва се като: 1) еталон за определяне курсовете на валутите на страните от Европейската валутна система чрез механизма на паритетна мрежа; 3)валута за погасяване на задълженията м/у ЦБ-ки иОбщността;4)съставен елемент на официалните валутни резерви от ЦБ-ки на страните отЕвропейската валутна система; и др. Цената на валутите изразена в ЕКЮ се определя ежедневно, като се съпоставя схбазистната стойност, а именно:Курс на националната валута за 1$ стойност на ЕКЮ в $-ри =Еквивалент на националната валута за 1 ЕКЮ. С решенията на Маастрихт през `1991 г. се поставя началото на интензивен преход към интегрирана валутна система, основана на новата валута ЕВРО.

Икон-ката категория на конвертируемост на валутите представлява U от условия и възможности за свобода безпрепятствена обмяна на валутите по/м им.Като категория на правото конвертируемостта е установеният по пътя на закона режим на свободна обменяемост на валутите. За да стане дадена валута конвертируема санеобходими определени условия като:1)страната да разполага със значителни резерви от стоки, производствени мощности, работна сила и всичко това на високо конкурентно равнище; 2)да разполага със значителни резерви от чуждестранни валути; 3)страната да има възможност да поддържа относителна стабилност на курса на своята национална валута в условията на реален валутен пазар. Въведената конвертируемост на валутите не бе еднаква по отношение на основните им качествени характеристики, което доведе до разграничаването им на: конвертируеми и частично конвертируеми. За най- стабилните и силнин конвертируеми валути в м/народната практика са се въвеждали ограничения, поради което се въвеждат две нови понятия: свободно използваема и свободно обръщаема валута.

Съотношенито м/у националните ( и други ) валути или цената на една парична единица изразена в друга се нарича валуте курс.Да се определи цената на дадена валута и тя да се определи чрез съответните информационни средства- означава да се посочи как да се котира тази валута. Исторически са се оформили две системи за обявяване на курсовете на отделните валути. Това са практикуваните и в нашето съвремие системите на прко и косвено котиране на валутите. Те могат да се разглеждат като своеобразен ценоразпис на паричните единицина страните. Банките и другите официални органи обявяват за всяка валута отделен курс, по който я купуват или продават. Това са курс купува и курс продава. При пряката котировка курс купува е по-нисък от курс продава и обратно: при косвената- курс продава е по-нисък от курс купува. Разликата м/у величините курс купува и курс продава на валутите обект на търгуване, формира част от банковата печалба, но има и друго предназначение: 1)служи като средство за покриване р-дите на банката по извършване на сделката; 2)използва се като средство за компенсиране на риска при промяна на курса в следващите периоди; 3)носи определен доход. На валутните пазари котировката на валутите се формира чрез процедурата на фиксинга. Фиксинг е система за определяне на котировката на златото, валутите и др. чрез съпоставянето на търсенето и предлагането.Познати са2 системи за осъществяване на фиксинга: активе и пасивен фиксинг. При системата на активен фиксинг заявките купува и продава се обобщават в определен час на деня и се определя цената на равнище, което в най-голяма стпен покрива предложенията за продажби и покупки на валутите.Пасивния фиксинг се основава на средноаритметичните величини на прилаганите на борсите курсове по сделките със съответните валути. При изчисляване на средната величина се изключват предложенията с най-висок и най-нисък курс. След въвеждането на валутния борд курсът на лева, както се обявява от БНБ, е фактически курсът на DEM към другите валути за съответния ден. Когато курсовете на валутите са подложени на постоянен натиск на пазара и непрекъснато се променят, се появява необходимостта да се използва системата на кръстосаните или крос курсове. Механизмът им се състои в това, че съотношението м/у валутите произтича от техния курс по отношение на трета валута, приета за база. Кръстосаният курс между 2 валути се получава по косвен път чрез пооделното им съпоставяне към базистната валута.Върху цената на валутите оказват влияние различни по своята характеристика, относително тегло и продължителност на въздействие фактори. При системата на пълноценното парично обръщение, валутния курс се основава на монетния паритет (съотношението м/у златното съдържание на сравняваните национални валути ). В условията на прехода от пълноценното към непълноценното парично обръщение база за сравняване на валутите е т.нар валутен паритет. Съвременните валути не са двързани нито пряко, нито косвено със златото. В съвременните условия единствено възможна реална основа за съпоставяне на валутите е покупателната им сила. Други фактори влияещи и коригиращи паритета на покупателната сила на валутите са: 1) вътрешната обезценка на валутите; 2) капиталовите операции; 3)търговски, валутни и др. ограничения, степен на тези ограничения; 4)промените в ценовите пропорции и съотношения м/у съответните страни; 5)извършването на спекулативни операции на валутния пазар; 6)интервенции на официални институции на валутния пазар. Факторите според характера на влиянието им и въздействито в/у валутния курс, могат да се систематизират в 3 групи:дългосрочни, средносрочни и краткосрочни. Съвременната практика основаваща се на функционираща м/ународна валутна система, познава 2 основни валутни курсове: фиксирани и променливи (плаващи). Вариант на системите на валутните курсове е пълзящеят валутен курс. Основен елемент на фиксираните валутни курсове са официалните курсове определят се отсъответните органи, обикновено ЦБ и се декларират пред МВФ.Регулирането на валутните курсове може да се осъществява чрез мерки и въздействия на 2 равнища: национално и м/ународно. В условията на фиксирани курсове прогнозирането в краткосрочен план се свежда до разкриване на очакваните промени в курса на валутата в рамките на работния ден.

М/ународната валунта система може да се разглежда като съвкупност от: 1) парични отношетия; 2)организацията и органиэационните форми, чрез които се осъществяват м/ународните валутни отношения; и институциите чрез които се осъществява организацията на тези отношения, включително и тяхната м/ународна регламентация.

М/ународната валутна система може да се разглежда като U от: парични отношения, организацията и организационните форми за осъществяване на м/ународните валутни отношения и институциите чрез които се осъществява организацията на тези отношения, включително м/ународната им регламентация.М/ународните валутни отношения се състоят от: м/ународни разплащателни, м/ународни кредитни и м/ународни финансови отношения. М/ународния валутен механизъм се състои от 3 взаимно свързани подсистеми: подсис на валутно-разплащателния, подсистема на валутно кредитния и подсистема на валутно финансови механизъм. Развитието нам/ународната валутна система може да се разглежда в два основни етапа: 1)Пълноценни парични (валутни) системи, базирани на паричната стока (златото); 2)Етапът на съвременните парични системи, базирани на нестоковите пари. За начало на съвременната м/ународна валутна система се приемат решенията на състоялата се през лятото на 1944 г. в Бертън Уудс м/ународна конференция с участието на 44 страни. Участниците са разисквал по няколко проекта основните от коино са: проестът на Кейнс и този на Уайт. Решенията на конференцията практически изглеждат отделните основни елементи на следвоенната м/ународна валутна система. Главните са: 1)Определянето на кои национални валути ще се използват за м/ународни сметни, резервни и платежни средства; 2)Определяне системата на валутните курсове; 3)Формулиране на режима конвертируемост на валутите; 4)Решение за създаване и функциониране на м/ународни валутно-финансови организации. Нестабилността на Бретънуудската валутна система особено се засилва при премахването на връзката м/у долара на САЩ и златото (нач-шд на 70-те г.), както и поради невъзможността някои от водещите страни да поддържат фиксиран паритет на своите обезценяващи се валути (напр. Франция). Това ускорява дебатите по необходимостта от промени и така сестига до конференцията в Кингстън януари 1976 г., чийто решения създават основните елементи на съвременната м/ународната валутна система. Главните елементи на тази система са: 1)Демонетизация на златото; 2)Засилване на ролята на СПТ на МВФ; 3)Преминаване към променливи паритети; 4) Засилване ролята на МВФ. На тази конференция доминира желанието да се засили ролята на СПТ, като контрапункт на долара и другите национални валути с режим на свободна конвертируемост. Европейската валутна система е етап от интеграционните процеси Зап. Европа, целта на които е създаването на икономически и валутен съюз м/у с9траните от Европейската общност. Началото на тези процеси е поставено през 1958 г. с приемането на конвертируемостта на валутите от повечето западноевропейски страни. Основните принципи на Европейската валутна система (започнала да функционира от 13.03.1979г.) са: 1)Създаване на колективна валута- ЕКЮ; 2)Валутнокурсов механизъм; 3)Кредитен механизъм, базиран на създаден специален фонд Европейски фонд за валутно сътрудничество.