Любомир Николаев Дишовски,

ф. 246172, МО 3 курс, гр. 6227

Тема 15: Националната сигурност на република България: Вътрешни измерения 2

Нови заплахи. Религиозен фундаментализъм. Сепаратизъм. Организирана престъпност. Тероризъм. Корупция.

Тероризъм

История и генезис

През 1848 г. немският радикал Карл Хейнуген разпалено прокламира, че чрез сила, дисциплина и съвършено оръжие неголяма група бойци може да създаде максимален хаос в обществото и дори да го дезорганизира. Бакунин пък твърди, че революционерите трябва да остават глухи и слепи за страданията на жертвите. В края на 19 в. тероризма пропагандира и Йохан Мос, призовавайки към реципрочни варварски средства.

Казаното до тук превръща тероризма в съпътстващ обществен фактор. Негови представители тогава са руските народници, радикалните националисти в Ирландия, Македония и Сърбия, анархистите във Франция, Италия, Испания и САЩ. От определена гледна точка и някои от действията за освобождение на България могат да бъдат разглеждани като терористични.

До Първата световна война тероризмът е смятан за оръжие на ляво-ориентираните организации и на различни индивидуалисти. След края на войната тероризмът става средство за постигане на полит. цели и на дясно-ориентирани организации (национал-социалистите и фашистите в Германия, Франция, Италия и Унгария, Желязната гвардия в Румъния и др.).

През 20-те и 30-те години на 20 в. спектърът от мотиви за използването на тероризма като средство за полит. борба се разширява. Широко се употребява от руските есери и нацистите в Германия. Добре известни са и терористичните действия на различни партии и политически кръгове в България.

От средата на 20 в. тероризмът все по-отчетливо започва да се използва от държавите и правителствата за постигане на своите цели, т.е. вече може да се говори за държавен тероризъм. Типичен пример е фашистка Германия. Тази тенденция обаче се задълбочава след Втората световна войнас началото на борбите за независимост на колониалните държави.

Днес тероризмът е предпочитано средство за борба както на по-слаби и неразвити държави срещу по-силните такива, така и от различни религиозни, сепаратистки, дори политически, организации. Опасността за терористични атаки грози всички държави, в това число и България.

Дефиниция

Речник на чуждите думи в българския език:

1. Система от мерки за преследване, насилие и физическо унищожаване на политически противник

2. Управление, властване чрез заплаха, физическо насилие и тн.