Ивайло Дичев

Националната държава става гето

В края на ХХ век изглежда като че ли териториалният (френски) модел удържа победа над общностния (немски). Националната държава дегенерира до място на геополитическа, юридическа, икономическа или комуникационна сцена. Тя е онова, което просто е тук, не там, онова, на което си пространствено обречен.

Общностният аспект на нацията, мислена до неотдавна като семейство, като свещен дълга на всеки (Русо), днес прилича в най-добрия случай на антропологически куриоз. А в най-лошия намилисва на манипулация, противоречаща на правото на индивида да разполага със себе си. Защото вярата в изначални дългове, предхождащи човека, няма повече на какво да стъпи.

Възраждащите се общностни идеологии - етнически, религиозни, историко-героически - са изцяло реактивни, сиреч обърнати навън, зависими от онова, на което противостоят. Те действат според принципа на тероризма ТИ отговаряй за последиците на моите действия и трудно конституират автономни мрежи.

В този смисъл новият (псевдо) национализъм, залял света, е по-скоро послание, отколкото същност: разпадането на СССР, Чехословакия и Югославия показа, че националните разводи имат за цел не възстановяване на суверенитет, а по-бързото и изгодно негово загубване с вливането в Европа и НАТО чрез един вид въображаемо геополитическо изместване в западна посока. Случаят на изоставените Русия и донякъде Сърбия е обратният: те имат интерес да спират процеса на дрейф на запад, тъй като и без друго тях не ги искат там.

Впрочем такава тенденция вече имаше след втората световна война със създаването на наднационалните блокове, ограничаващи суверенитета на отделната държава. Тогава обаче вражеският блок все още мотивираше националноосвободителното въображение. Днес вече никакъв фантазъм не противостои на желанието на бедните да се приютят под крилото на богатите.

Защо общностното е делегитимирано? Защото дозата насилие, нужна да поддържа неговото вътрешно сцепление, вече не може да се набавя. Повикът да се жертва нещо за нацията - за общото бъдеще на тази именно територия - все по-трудно се приема сериозно. Например касапниците в бивша Югославия и в Чечня бяха съпътствани от нечуван в историята процент на дезертиране от имперските армии. В Босна лееха кръв не патриоти, а главорези, уикендови бойци, които излизаха на етническо чистене както се ходи на лов, за да се върнат в неделя вечер при семействата и телевизорите си.

В повечето страни има консенсус относно професионализирането на армията. Все по-рядко се практикува принципът на задължителното разпределение на млади учители или лекари след дипломиране - една символична инвестиция в националната територия. Културните дейци, търсещи изява на световния пазар, разглеждат националните идиосинкразии като суровина за износ. В икономиката образованието, науката, дългосрочните инвестиции са заменени от мигновени финансови операции, извършващи се със скоростта на светлината.

Упадък на традиционното дарителство

Самият принцип на дара, който е в основата на всяка общност, е станала проблематичен. Може би тъкмо затова напред излиза декадентската фигура на