Национална здравна стратегия 2007- 2012 г. Стрес и душевно здраве. Социални фактори на здравето.

Концепцията за стреса е вероятно много стара. Човекът навярно още от древни времена в мигове на интроспекция е установил, че когато има пред себе си продължително и необичайно изпитание, неговите реакции следват определен шаблон: най-напред извършваната дейност е трудна, след това привиква към нея, а накрая тя вече става непоносима. Той, разбира се, не е разглеждал този трифазен феномен като общ закон, управляващ поведението на живите същества, изправени пред задача, която им поставя големи изисквания. Но въпреки това са били налице предпоставките познанието да излезне от областта на интуитивното и да преведе натрупания опит на точния език на науката, език, който може да бъде разбран от интелекта и подложен на проверка от експеримента и критичния поглед на разума.

Съвременното разбиране на стреса е формулирано от Лазаръс и неговите сътрудници и прието от голяма част от изследователите психолози, го определя като взаимоотношение между личността и средата, в което средата е оценена от личността като поставяща я на изпитание или надхвърляща ресурсите й за справяне и застрашаваща психичното й благополучие. Това определение отличава когнитивната теория на Лазаръс от онези подходи, в които стресът е дефиниран като стимул (стресор), например изпит, шок или пък продукт на вътрешни психични конфликти, свързани с нужди, мотиви, импулси или вярвания. С други думи, стресът се разбира не като приоритет на средата или на личността, нито пък е стимул или отговор, а като особено взаимоотношение между личността и средата. Емоционалния живот не може да бъде разбран единствено от гледната точка на човека или на околната среда сами за себе си. Налице е необходимост от обективен анализ на взаимните връзки, с които двете основни подсистеми човек и околна среда са свързани и си взаимодействат, тъй като техните независимости се губят за сметка на състоянието, в което преминават. Възприемането за заплаха губи своето