НАЦИОНАЛИЗМЪТ

Който не иска да бъде чук , ще бъде наковалня

Адолф Хитлер

Започвам с уговорката, че темата е огромна и необхватна, национализмът няма точно определение , той е обич към нацията, към свойте , но за сметка на чуждите . Фашизмът е най-крайната форма на национализмът , неговата най-умерена издънка пък е патриотизмът . Това изложение е по скоро посветено на фашизма - тази язва на ХХ век , която заплаши с унищожение всички европейски ценности , но не безцелно , а за да разшири жизненото пространство на потискани от векове нации - италиянската и германската .

Според Збигнев Бжежински, който казва,че национализмът е онова, което все още е живо, докато идеята за утопичните общества е мъртва. Ако той смята за утопични такива теории като националсоциализма и коминтерновския комунизъм, не може да игнорира един Китай,чиято идеологическа обстановка е също утопическа. Бжежински казва, че този тип идеи вече са мъртви за ХХ в., значи и за ХХI век. Жива е идеята на натрупването до безкрайност . Всеки да натрупва толкова, колкото може, което води до една голяма ножица. Както казва той, богатите да стават все по-богати и по-малко, а бедните все по-бедни и повече изход няма. Изход няма за него или за желаното от хората, за които работи. Изход е това, което е в действителност. Ако светът е извън контрол, това е само за онези, които са подконтролни. А за контролиращите светът не е извън контрол. Бжежински акцентира върху една важна идея на европейската идентичност формирането на европейските