Начало на реферати

Национализма


История на националсоциализма


Историята на тоталитаризма (фашизма, националсоциализма и болшевизма) трябва да се знае. За да не се забравя какво е било и какво никога в живота на човечеството не трябва да се повтаря.


Павел Николов


НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗЪМ (НАЦИЗЪМ) - немска разновидност на фашизма (вж. фашизъм), основаваща се на теорията за превъзходството на една биологично "избрана" раса, а също и аналогичните течения, появили се по немски образец в други страни.

Поява на немския нацизъм. Политически и идеологически предшественик на националсоциализма в Германия е немското националистическо и антисемитско движение, което се формира през 1870-1880 г. Неговите привърженици произлизат предимно от средите на градските и селските дребни собственици и декласираните елементи. Една от първите политически организации на движението - "Лигата на антисемитите" - вече има тайно членство и е изградена върху железните принципи за сляпо подчинение на вождовете. Лигата и нейните групировки събират подписи под петиция за ограничаване на гражданските права на евреите, организират еврейски погроми. В действие са също така "Християнско-социалната работническа партия", "Социалната имперска партия", "Немският народен съюз", "Немската партия на реформите", "немското антисемитско обединение", обединението на антисемитските студентски съюзи и др. През 1888 г. е създадено обединеното национално "Немско антисемитско обединение". Програмата му предвижда създаване на "немско-социална държава" със силна императорска власт, ограничаване на демократичните свободи и агресивна външна политика. Антисемитите предлагат да се въведе твърдо "държавно-социалистическо" регулиране на икономиката: да се установи контрол над банковата дейност, над борсовата дейност и монополните обединения, да се вземат мерки за защита на селячеството и развитие на цеховото занаятчийство, да се премахне класовата борба и да се постигне хармония между труда и "националния" капитал при унищожаване на "антинационалния" (преди всичко еврейския). От 1890 г. движението на антисемитите е представено в немския парламент (райхстага).

В началото на ХХ в. на идейната и обществена арена на Германия излиза националистическото движение "фолкише" (от нем. das Volk – народ). Представителите му разглеждат народа като културно-биологична и мистична общност на "кръвта и земята" и пропагандират превъзходство на "немския дух" и немската култура над бездушната либерална цивилизация на останалата Европа. Те не само възпяват древното немско минало и Средновековието, но също така свързват идеализацията на древността с "расовите теории" на Х.С.Чембърлейн (1855–1927), граф Гобино и др., с идеите на социалдарвинизма и идеите за господството на силните, а също и с мистичните и окултни учения (теософия, ариософия и др.). Всички тези стари и нови учения се използват, за да се обоснове изначалното биологично "превъзходство" на немската или "арийската" раса. Движението "фолкише" се състои от многобройни обществени организации - младежки, селски, служителски, работнически и други съюзи, а също и интелигентски групи, които се занимават с разработка на идеологията на немския расизъм и национализъм. Сред последните особено място заемат окултните ордени "Немски орден", "Орден на рицарите на свещения Граал" и "Дружеството на Туле", което избира за своя емблема древния знак "свастика", заимстван по-късно от националсоциалистите.

Значителна активизация на националистическите организации в Германия настъпва през периода на Първата световна война. Стотици хиляди души членуват в подобни, появили се през 1917-1918 г., групи като "Свободния комитет за немски работнически мир", "Независимия комитет за немски мир", "Народния комитет за скорошен разгром на Англия" и т.н. На 3 март 1918 г. в Мюнхен се появява още една такава организация - "Свободинят комитет за благоприятен мир" начело с железопътния шлосер Антон Дрекслер. Първоначално в него членуват четиридесет души. Фактически комитетът на Дрекслер се намира под идейно-политическото влияние на "Дружеството на Туле". След поражението на Германия във войната националистическите и реваншистките настроения се засилват. На 5 януари 1919 г. от кръжоците и комитетите, свързани с "Туле" и Дрекслер, в една мюнхенска бирария е създадена Немската работническа партия, в която първоначално членуват четиридесет души. Към есента на 1919 г. по заповед на военното командване в партията се записват офицери, унтерофицери и войници, сред които са ефрейтор Адолф Шикългрубер, приел фамилията Хитлер, и капитан Ернст Рьом. През февруари 1920 г. партията се преименува на Националсоциалистическа немска работническа партия (НСДАП), а партийните членове (те вече са около 200 души) започват да се наричат "наци" или "нацисти". Програмата на НСДАП свързва принципните националистически декларации в духа на "фолкише" с всевъзможни социални обещания, адресирани до самотния и чувстващ страх пред света "малък човек", който в крайна сметка трябва да се почувства стопанин на страната. Като нацистите използват широко принципа да обещават на хората това, което искат да чуят, без да се грижат за изпълнението на дадените обещания. В областта на външната политика те провъзгласяват за своя цел обединението на всички немци във "Велика Германия" и отмяна на Версайския и други следвоенни договори като неравноправни и накърняващи немските интереси. Относно вътрешната политика НСДАП се обявява за привърженик на равните права и задължения за всички немски граждани, но веднага прави уговорката, че граждани могат да бъдат само тези, "в чиито жили тече немска кръв"; евреите подлежат на лишаване от гражданство. Партията призовава към дух на колективизъм, но гледа на него доста своеобразно, в духа на "фолкише" и "фронтовото братство", подчинявайки личността, която се дефинира на основата на "расовите " критерии за нацията, организирана в идеалните представи като огромна, желязно дисциплинирана военна машина. НСДАП заявява стремежа си към национален, "истински и честен социализъм", при който личната полза е подчинена на "общественото благо", всички хора се трудят умствено или физически (в което се включва не само наемният труд, но и предприемаческата дейност), приходите на военните спекуланти и лихварите са национализирани, едрите тръстове са предадени на държавата, действа развита пенсионна система, развиват се образованието и здравеопазването. На селяните е обещана поземлена реформа, на работниците - участие в печалбите на предприятията, на магазинерите и търговците - затваряне на едрите универсални магазини, принадлежащи на "еврейския капитал". Различните социални слоеве ("съсловия") трябва да имат органи, които да представляват интересите им - "камари".

Национализма facebook image
Публикувано от: Петко Христов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.