Начало на Студената война / 1947 -1956 г/

Две години след края на войната, Европа е разделена на два политически и идеологически блока с няколко държави в централната и северната част, които остават неутрални. В Източна Европа, СССР предприема безогледна съветизация. Народните демокрации са поставени в подчинение. Държавите от Западна Европа избират да се съюзят със Съединените щати, възстановяват икономиката си благодарение на плана Маршал и поемат по пътя на европейското сътрудничество.

За Великобритания, съсипана от войната и загрижена да съчетае ангажиментите си с финансовите си възможности, е настъпил часът за смяната. За да облекчи бремето си, тя е принудена да ограничи световните си перспективи, да освободи колониите си и да приеме ролята на блестящия втори след Съединените американски щати, замаскирана под названието специална близост (special relationship). За Съединените щати, верни на традицията да не се ангажират извън Америка, особено в Европа, и изправени пред изкушението отново да се затворят в себе си след война, от която излизат като най-могъщата държава в света, е ударил часът на международните отговорности.

При тези условия на 12 март 1947 г. президентът Хари Труман обявява пред Конгреса, че Съединените щати са готови да заемат мястото на англичаните в Гърция и в Турция, и иска да му гласува кредити: "Дошъл е моментът да наредим Съединените американски щати в лагера и начело на свободния свят." Така Труман тръгва по пътя, който води страната му от традиционния изолационизъм към водачеството на западния свят. Принципите на новата американска външна политика са прости: запазване на мира, разширяване на зоната на благоденствие и постепенно разпространение на американския модел.

На срещата на Съвета на министрите на външните работи в Москва (март- април 1947) не се очертава никакво съгласие по бъдещия политически статут на Германия. Скоро разногласията отстъпват място на подозрителността.