НАЧАЛА НА ФИЛОСОФИЯТА

Философията е всъщност носталгия,

стремеж навред да сме си у дома

Новалис

1. Историческото начало. Човекът в търсене на истината

Човекът заема особено място в универсума. Той не притежава божествено всезнание и не разполага с цялата истина за нещата, но не е и глуха за истината реалност, не е инертна природа. Човекът не притежава сигурността на животинските инстинкти, които да му гарантират съществуването, а живее в свят, в който трябва сам да избира, да взема решения. Неговият живот протича на границата между известното и неизвестното. Тази срединност на човека, така добре забелязана от Паскал, е източник на неговото безпокойство и копнеж по истината.

Какви са възможностите на човека да постигне истината?

Ще разгледаме Жреца, Мъдреца и Философа като изразители на три типа отношение към истината. Те ще ни разкрият кой и как постига истината, какво е нейното съдържание, в каква форма я представя на другите хора. Тези фигури представят различни етани от историята на човешкото мислене, но присъстват и в съвременните ни жизнени ориентации в света.

Жрецът

В негово лице срещаме най-древния опит на човека да постигне истината за нещата. Жрецът не е обикновен индивид, той е свещена фигура и изпълнява свещени функции. Той най-често има потомствена привилегия, а не дължи мястото си на индивидуални заслуги - природна дарба или образованост.

Жрецът е медиум на божествени истини. Той посредничи между боговете и хората. Тези истини не са негови открития, а откровения на божествата, които жрецът