На страха очите са големи

(Есе)

Страхът е универсално чувство и е по-често срещано от любовта. Можеш да се страхуваш всеки ден по различен начин и от различни неща, но не можеш всеки ден да се влюбваш. Затова личността свиква със страха и заживява с него. Той винаги държи адреналина вдигнат и вниманието повишено.

Страхът може да се окаже най-добрият приятел на човека. Може да му спаси живота, като не му позволи да поеме риск. Може да спаси репутацията или състоянието на индивида.

За жалост освен за предпазване страхът си има своите негативни страни, които могат да доведат до фобии от различни неща. Това се случва, тогава когато сме прекалили със страха. Ето някои примери :

Ако някой, да речем, е имал строги родители, които са го държали отговорен за всяка невинна детска пакост, наказвали го и т.н., то вследствие на това този човек, като възрастен, е вероятно да има насадена наклонност към перфекционизъм. Този човек вечно ще се оглежда около и в себе си, от страх да не би нещо да не е наред, да не би да е неизряден. Ще държи околните "под око" и ще определя у тях всяка промяна в настроението като негативно отношение към самия него. Така можем да кажем, че този човек има страх от неодобрението на останалите, а "големите очи" са необходими на неговото желание да забележи у околните скритите им критики към неговото поведение.

Друг пример. При случаи на изнасилване, травмата ще акумулира у жертвата чувство на страх от повторно издевателство. Така тя ще държи очите си широко отворени за фактори, предшестващи събитието, като би изпитвала страх от сходни с насилника лица, места идентични с местопроизшествието и т.н.
Има различи патологични случаи, при които човека на подсъзнално ниво е заставен постоянно да пази живота си. Такива са различните разновидности на параноите. Такъв човек се чувства в постоянна заплаха от заобикалящия го свят. За параноика това е враждебна среда, хората са опасни и искат да му навредят. Така у него се заражда един измислен инстинкт за самосъхранение, който го държи в постоянно напрежение, като го кара да си "държи очите отворени", за да може да види отдалече наближаващата го опастност, била тя и под формата на добронамерена покана за среща.
Имаме и различни фобии, които също биха допринесли за ефекта "големи очи". Те всички действат по един и същи механизъм и чувството на страх от непосредствена опасност тук има действителен за съзнанието и организма характер и ефект...

Страхът е като болката. Той отваря широко своите очи, посочва опасността и най-безопасния изход. След това зависи от личността дали ще гледа през неговите или през собствените си очи.

На страха очите са големи, но не винаги трябва да се гледа през тях. Понякога сигурният път не е най-желаният, а съжалението за несбъднатите мечти може да се окаже по-болезнено от опасностите, на които ни подлага животът.