НА ПРОЩАВАНЕ ХРИСТО БОТЕВ

ЩАСТЛИВОТО ЗАВРЪЩАНЕ ЕДИН ПОЕТИЧЕН БЛЯН

Стихотворението На прощаване е написано през 1868 година в Браила времето, когато Христо Ботев се записва в четата на Жельо войвода. Творбата наподобява писмо, адресирано към майката. Стихотворението утвърждава разбирането, че смъртта е път към свободата. През Възраждането българинът е избирал между свободата и смъртта, но за Ботев, пътят е само един свобода и смърт. За него те са едно цяло. Ето защо лирическият герой в стихотворението избира смъртта тя е път към свободата.

Бунтовникът избира пътя на борбата, цащото за него свободата е ценност, висш идеал. Той е роден такъв, защото е син на майка юнашка.

В стихотворението един от комуникативните ходове за предаване н азавета е песента. Нейната роля е да разгласи защо и как е умрял бунтовникът, какви думи последно е издумал. В българската култура песента се предава устно във времето, т.е. принадлежи на вечността. В стихотворението е определена като песен юнашка.

Картината на победното завръщане е в пълне кантраст с картината на въображаемата смърт. Тя се свързва с мечтата на бунтовника да се върне жив и здрав от борбата. Анафората жив и здрав се свързва с обичта на бореца към живота и желанието му за щастлив край. Акцентира се върху описанието на бунтовниците. За разлика от черно-бялата картина на въображаемата смърт победното завръщане прелива от цветове:

напети в дрехи войнишки,

с левове златни на чело,

с иглянки пушки на рамо,

и с саби змии на кръстта.

Четниците са посрещнати според българския обичай победителите да се закичат с венци и китки. Поетът използва множественото число, за да подчертае ликуването и съпричастността на всички към победата: Берете ..., късайте ..., плетете. Бръшлянът и здравецът синволизират здравето. Кървавата ръка означава, че лирическият герой се е бил и сражавал и въпреки това продължава да се бие.

Във финала на стихотворението пътят на героичния избор е определен чрез антитеза: пътят е страшен, но славен. Двата епитета страшен и славен дооформят и завършват избора на лирическия герой. Съюзът но акцентира върху славен. Юнакът ще остане не само в спомените на близките си, но и в паметта на народа:

но ... стига ми тая награда,

да каже нявга народът,

умря сиромах за правда,

за правда и свобода.