В синовната си изповед лирическият герой от стихотворението "На прощаване" разкрива своя духовен свят, изпълнен с копнеж по свобода, подвиг и безсмъртие.По пътя си към тях, в борбата срещу поробителя, той не изключва и възможността да остане жив и да се завърне с победа.

Въображението му го пренася в един свят на тържество и празничност, на дълго жадувано народно ликуване в първия ден на свободата.Сбъднатата мечта, народната признателност и близостта на скъпите му хора го правят щастлив.Но победното завръщане не е окончателно завръщане на героя у дома.В представата на младия човек, жертвено служещ на Родината си, то е само миг на споделена радост в дългия път към свободата. За нейното постигане той се обрича на борбата.

В момента на тръгването бунтовникът не забравя своя синовен дълг.Нежно се прощава с майката и в размислите, породени от съдбовното решение, се откроява най-вече представата на героя за юнашката му смърт.Младият човек възприема жертвата като победител с дружина от лични юнаци.Ботевият герой знае, че свободата все още е далече в бъдещето, но може да я преживее с картината-мечта за първия и ден.Именно на неговата празничност съответства и напетият вид на победилите юнаци:

в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът..

Липсата на глаголни форми в описанието дава възможност да спре действието, за да се открои физическата красота на юнаците.Художественият детайл "левове златни" и сравненията "иглянки-пушки" и "саби-змии", заимствани от песенния фолклор, създават осезаема представа за българската сила и храброст.Ботев идеализира физическия образ на юнаците, за да внуши красотата на подвига им.За въздействието на текста допринасят и поетическите инверсии, чрез които се постига по-голяма експресивност на изказа.

Изживяването, макар и въображаемо, е силно и завладяващо.Сред празнуващия народ бунтовникът вижда своето либе и своята майка юнашка.Възпитала сина си да бъде човек на честта, тя тържествено го среща и приветства като победител:

О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!

Ботевият герой умее да живее и предчувства празника на свободата.Ритуалът на посрещането представя една българска традиция - закичването на юнаците с бръшлян и здравец.Зеленият цвят символизира надеждата, силата, а изплетените с тях венци - безсмъртната слава на подвига им.

Младият човек съзнава непостижимостта на тази мечта.Недостижимо остава и святото пространство на дома.Ето защо, дори във въображението си, не влиза в своя дом, остава на пътя и там моли за майчиния благослов:

ти, майко, ела при мене,