НА ПРОЩАВАНЕ

Христо Ботев

Анализ на поемата На прощаване от Христо Ботев

Стихотворението на Ботев На прощаване е написано по конкретен повод тогава, когато самият Ботев се е записал в четата на Жельо войвода през 1868 г. и е щял да премине с нея в поробеното си отечество. За съжаление на четниците не достигат пари за въоръжаване и четата се разформирова. Независимо, че творбата има автобиографичен характер, лирическият герой не е самият Ботев, а е обобщен образ на българските революционери-емигранти. Той е представител на едно ново поколение и в поемата се дава израз на мислите, чувствата, въжделенията на тези млади българи. Творбата е написана под формата на монолог бунтовникът се сбогува с най-близкият си човек за него това е майка му. Той споделя идеалите си, иска да бъде разбран от тази, към която изпитва нежни и топли синовни чувства. Моли я, също така, да му прости за евентуалните страдания, които ще й причини с избора, който е направил.

Произведението е изградено композиционно от четири части. В първата лирическият увод, четникът обяснява кои са причините, които са го накарали да вземе това съдбоносно решение да поеме по пътя на