Родният и чуждият свят в изповедта на лирическия герой в

стихотворението На прощаване

Ботевата изповед На прощаване дълбоко искрена творба . Създадена по конкретен повод , тя изразява драматичните преживявяния на лирическия герой , приел участта да страда в чужда , далечна земя , в името на народната свобода . Направеният избор предопределя трагичната му , съдба и нетовото страдание в името на светият идеал - свободата .

Разкъсван между родния робски свят на майката и свободния, но чужд негов свят , бунтовникът категорично прави своя житейски избор . Заради отечеството търпи лишенията на чуждия свят .Горда и свободолюбива личност , Ботевият герой копнее да се завърне в териториите на родното и макар изборът му да го обрича на смърт , той го превръща в пример за патриотична всеотдайност и духовно безсмъртие .

Родният свят , като сакрално пространство в Ботевото стихотворение се свързва с бащиното огнище .В традиционната възрожденска литература домът е място на хармония , обединявя най - свидните същества - майка , либе , баща , братя . Те олицетворяват обичта и привързаността - основа за съществуването на народната чест:

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща за братя

за него ще се заловя

пък-каквото сабя покаже

и честа майко юнашка!

Лирическият герой се прощава с дома, който е пространствено отдалечен чрез наречието там. Той настоява майката да не скърби за първо си чедо, а да подкрепи делото му, проклинайки поробителя. Първородният син очаква нейната прошка за причинените страдания - тя ще го окуражи, ще му вдъхне нови сили в нелекото начинание. Прощаването с дома е раздяла със света на родното, но и сбогуване с робството. Цел и смисъл на пътя който героя поема е свободата. Заради нея той приема емигрантската участ и страдалческият живот в далечна чужбина.

Макар свободен чуждият свят е далечен и връждебен за младият бунтовник. Представен непряко, той е мястото където героят ще осъществи своя идеал за пълноценен живот. Тихи бяла Дунава се превръща в граница, не само между родината и чужбина, но и между робството и свободата. Самотен и отчужден, героят е изгнанник без пристан и подслон в чуждия свят. Далечното е маркирано чрез отрицателната морфема не в градацията на синонимите немили, ..., недраги и епитета тежка. Подобно отрицание внушава за житейският избор на героя. Това противопоставяне е тясно свързано и с робство-свобода и дом-път.

Тръгнал от пределите на родното , бунтовникът приема страданията в чуждия свят като гаранция за краиня успех на борбата . Единствена отплата и съкровена мечта за героя е безсмъртния му подвиг да осветява пътя на народа към свободата .

В стихотворението На прощаване Ботев утвърждава идеата за , че пътят стръмен , но славен е единствено верният и възможен път за себедоказване на свободната личност и най-прякото постигане на славата и