На прощаване

Поводът за написването на това стихотворение е предстоящото преминаване на Дунава на Ботев с четата на Жельо войвода през 1868г.

Действието в тази творба е прдставено в два плана- момента на сбогуването и момента на завръщането в алтернативните картини на мечтаната свобода. Това е една изповед размисълв часа на съдбовния избор. Лирическият герой се към майката за сбогуване, но и за искане на прошка. Майчината прошка ще освети готовноста му да служи на своя идеал- освобождението на родината. По този начин той осмисля избора си и последиците от него. Поетическата лексика е средоточена в два тематични кръга. Първият е черна прокуда черни чернеят кълни проклинат. Това са изрази на робската участ на героя, на неговите близки и на неговия народ. А вотият бащино ми огнище първо мляко изразяват най-скъпото на героя родното пространство.

С мисълта за родното са свързани всички най-съкровени мисли на героя. Бащино ми огнище е символ на всичко родно спомена за детството спомена за първите любовни трепети.

там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,

Но това са съкровени спомени, а единственото, с което домът присъства в настоящето, е непоносимото робско страдание.

там, дето баща и братя
черни чернеят за мене!...

И ако Азът остане в дома това би означавало, че се примирява с робството. Той избира пътя пътя към победата или пътя към смъртта, само не робското примирение.

Образът на майката е традиционен образ на родовото пространство. С нея героят споделя най-съкровените си чувства. От нея той черпи сили да тръгне, както се вижда и в стихотворението Майце си. С майката той споделя силното преживявана на отделянето си от дома си, в таз тежка