Никола Вапцаров

"На повратки в село"

Лирична поема от Н. Марангозов

За онези, които са следили по-отблизо проявите на Марангозов в "Златорог",

лиричната му поема "На повратки в село" не буди почти никакви изненади. Не сега

Марангозов трябваше да нашуми.

Не с влизането му в Писателския съюз и получаването на една литературна

награда. Впрочем у нас това не е нещо ново. У нас има толкова литературни

групи, чиято задача е да хвалят своите и да отричат чуждите.

За своята литературна затънтеност и Марангозов има вина. Досега той гледаше на

поезията си като на "една занимавка", гледаше с една своего рода небрежност -

може и с нея, може и без нея. След успеха на "Повратки в село" дано и

амбицията, и чувството на ангажимент се засилят.

Онова, което най-много радва в поемата на Марангозов, е простотата. Простотата

в изразните средства. И затова на повечето места стихът му звучи сърдечно:

И птичката хвърка далеко,

но пак си запамята гняздото,

а има ли за человека

по-мило от родното място?

Или:

Да бе знаел от колко години

тя е чакала днешния ден,

да ти каже: "Добре дошел, сине,

дожаля ли ти. сине, за мен?

Тази простота не идва от външната форма на езика, която много прилича на

диалекта, а от това, че по чувство Марангозов е успял да проникне в душата на

героите си. Той познава мъката им по нещо несполучено - мъката по загиналото

еснафство, - познава техния морал, засегнат не "от танца хор-сей", а от нещо

по-страшно, нещо, което те и разбират, но не разбират, нещо, което лежи като че

ли извън техните възможности. Тази безизходност засяга по-голямата част от

неговите герои, и то онези, които са живели по времето, когато се е ценял

тънкият занаят на марангозите. Но не всички герои у Марангозов са без

перспективи. Има и други жители в село Радневци - те имат само един

представител в поемата, но бодростта им диша в нея:

Ей, с няколко ваши момчета

сума работа турнахме в ход.

Все полезни инициативи: