Елин Пелин

На оня свят

Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейка починал - никой не повярва,

защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се

случвало. Ала когато баба Йова разправи за последния му час, всички се увериха,

че тоя път той не се шегува. Върнал се човекът от дърва, разтоварил магаренцето

си, вързал го, турнал му сенце и щом влязъл в къщи, та приседнал край огъня и

запалил лулата си, нещо го прерязало през половината, той легнал, заохкал и...

Събрали се съседи, отишла и баба Йова. Нали бе сиромах самичък. Той и кротката

му магаричка, сива като гълъбче, послушна и хрисима като калугерка. Отишла баба

Йова, ама душа спира ли се, да я запре? Само, разправя тя, му викам да се

прекръсти и той, божем сили, ама не може да мръдне. Донесоха му понуда шишенце

ракия. Той я взе, засмя се, та чак, очите му светнаха и... издъхна.

Издъхна с усмивка. Дали че в рая му е тогава душата влязла, или че ракийка

видя, това никой не може да каже.

Когато сиромах дядо Матейко тръгна за оня свят, той най-напред се спря на един

кръстопът, дето имаше много пътници, такива като него.

- Добра стига! - поздрави ги той и без много да му мисли, попита: - Бре,

байовци, накъде се отива за ада?

Всички го погледнаха зачудено.

- За пъклото, за пъклото кой път води? - поясни високо дядо Матейко.

Посочиха му го и той се упъти право по него.

"Мен сигурно там ще ме турят - мислеше той, - чакай барем с време да стигна. Не

съм за рая аз сиромах човек... рая е направен за големците и за богатите. С тия

дрипи и тия попукани ръце кой ще ме пусне там! Осемдесет години теглих и

страдах като куче, та сега ли рахат ще видя? Истина, гледал съм по божия

правина да живея, ама кой те пита. Нима господ ще седне да води сметка на

такива като мене? Нас ни са записали у дяволския тефтер още кога сме се

родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех!

От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия,

мислех си пий! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за

пъклото! Сега там, там да си отида."