Елин Пелин На оня свят

Елин Пелин е псевдоним на Димитър Стоянов. Той пише своите творби в края на 19в и началото на 20в. Известен е като майсторът на късия разказ. Елин Пелин доказва, че е проникновен психолог и анализатор, че умее да разкрива вътрешния мир на сложни индивидуалности.

Майсторът на късия разказ концентрира творбите си около темите за живота на бълг. село, богатия образ на селяка, както и страданието. В разказа На оня свят Елин Пелин разкзва за похожденията на дядо Матейко в небесния рай. Показвайки действията и мислите на главния герой авторът изобличава несправедливата анархия, която цари на земята. Разказът има дълбока народностна основа.

След като дядо Матейко умира той тръгва направо към пъклото, без да се замисля, тъй като е свъкнал да се мъчи. Главният герой сравнява йерархията на земята с тази на небето. Според него щом е бил беден и пияница, следователно неговото място е в ада, но по-късно разбира, че на оня свят няма социално разделение. С това авторът показва, колко тежък и несправедлив е селския живот, и че единственото спасение на селяка е алкохола.

Нас ни са записали у дяволския тефтер още кога сме се родили.

Старецът е свикнал винаги да се подчинява. За него светците са господари, а на ангелите момче. Той остава много изненадан, когато ангелът му съобщава, че не е за ада, дори си мисли, че има грешка. Когато се изправя срещу Свети Петър той му изтъква своите недостатъци. Като че ли иска да сам себе си да обеди, че е за пъклото. Отговорът на светеца обобщава почти целия смисъл на разказа е едно изричение:

Много си пил, ама и много си патил, та ти е простено.

В На оня свят социлната йерархия на земята и тази в одвъдното са инверсирани. Ето защо авторът не може да пропусне попа и владиката. Въпреки, че са били божии служители те са в ада, защото са били грешници.

С™ едно... Тук не бръснат никого- всеки според делата му...

Елин Пелин със своето произведение линчува несправедливия социален ред. Той показва, че не е бажно колко си богат, хората трябва да се съдят по делата им. Разказът е с общочовешко и световна значимост, засягащ проблем, който съществува навсякъде. Тук селянинът заема основна позиция, което показва социалното пристрастия на автора към нелепата човешка съдба. Хармонията м/у човека и света е постигната в разказказа. Мечтата за щастие е реализирана, но след смъртта, което показва, че един беден човек никога няма да бъде щастлив докто е жив. Имено в това се състои трагизма в разказите на Елин Пелин.

Мишела Иванова 12г (2008) ХГ, гр.В.Търново