Коментар върху откъс от Чичовци

Епилог от Чорбаджи Николаки възхваляваше турската сила до края

Сам Вазов нарича повестта си галерия от типове и нрави български в турско време. В тази своя творба Вазов иронизира живота на обществото в малкото подбалканско градче, който е огледало на духа и проблемите на тяхното време. Писателят успява да надникне в психиката на един народ под робство и вярно да я предаде.

Вазов представя още от самото начало на своята творба иронично-пародийно типажите и нравите от вчерашния ден. Той показва една по-обща гледка на едно циклично общество, в което не се случва нищо ново и интерес предизвиква дребните битови елементи. Вазов рисува чичовското общество в църквата и в кафенето-двете главни места , където се изявява обществения живот.Много комично е показано поведението на богомолците в църквата, която трябва да е място за смиреност и молитви. Местните първенци, облечени в дълги богати кожуси, наред със службата непрекъснато одумват и най-безцеремонно злословят по адрес на един или друг, сплетничат и лицемерничат. Често се чуват упреци като: за две пари свещ пали, митани до земята прави, митаните са без пари. Чичовците са хора на думите, но не и на делата, обичат да обсъждат различни теми и така показват своята сила в словесната борба. Кафенето е най-подходящото място да се съберат всички герои и да обсъдят или да поспорят по някой въпрос от голямо значение. През цялото време се случват множество събития и всичките важни, но в края на творбата действието отново се развива в типичното кафене. Джаковото кафене отново е препълнено с обикновените си посетители и това показва цикличността на събитията, но се обсъждат нови извънредни събития, които не са нещо особено.

В епилога на творбата е представена отново същата картина, показана ни и в началото на творбата с цел да покаже, че нищо не се е променило у тяхното битие, всички са си същите. Отново безсмислените словесни битки между заклетите врагове, борещи се за надмощие и за постигане на нещо. Инициативата у тях не съществува, само голи думи. Разправията между Копринарката и Селямсъзът не е основното в повестта. Тя е само един смешен , типичен и ярък пример за духа и отношението на хората в онази епоха и на тяхната социална среда. Главното в творбата е общата картина, която чрез множество герои, епизоди и сблъсъци пресъздава типовете и нравите на чичовското общество. Главен герой са чичовците, взети вкупом като колективно явление. Сюжетното действие не зависи от Селямсъзът и Копринарката, Хаджи Смион и Иванчо Йотата, Мирончо, Мичо Байзадето, господин Фратю, но без всеки един картината не би била пълна.

Вазов непрекъснато осмива героите си и причината за това е че те не са активни, а пасивни. Чичовците са типичен пример за бездействие, те говорят много, но никога не предприемат някакви действия, никога не вземат радикални решения, винаги премислят какво ще кажат, за да не се достигне до сериозен конфликт, който може да навреди на някого. Типичен пример за тази примиреност е Хаджи Смион при разговора си с Ненчо Орешков, когато Смион се съгласява и