Христо Фотев

На "Морска"...

На "Морска" пак под бившите дървета

изплащам тоя риск - да съм поет.

Как плачеш ти - жената на поета -

със стерео-сълзи в един без пет.

Прости ми ти - свирепа - нежно-мила

във тоя миг от грепфрут по-горчив

не искам... Не! Но пак със страшна сила

пропадам аз на някакъв мотив.

Секунда по- секунда все по-властно -

категоричен, песенен, жесток -

той ме изпълва целия с опасно

насилие - в прекрасния си скок.