Стефан Стамболов

На моите другари

Другари мои, паднали

сред кървавия бой!

На вас аз посвещавам

трудеца слаби свой;

на ваща памет свята,

на ваще имена -

песните си печални,

излезли от душа.

*

Не паднах аз кат вазе

в неравната борба,

която ний вдигнахме

за наща свобода.

Сляп случай ме запази

от сърпа на смъртта,

и днеска пак съм скитник

по чуждата земя.

*

И пак съм азе в Влашко,

пак в тоя същи град,

от дето ний тръгнахме

на подвиг чист и свят.

Тук всичкото все тъй е,

както беше тогаз,

но няма само, братя,

по-многото от вас.

*

Едни от вас паднаха

на бойното поле,

на шията на други,

пристегнаха въже,

а някои изгниха

във турски хапсани,

а други смърт ги срещна

в студените води...

*

Почивайте веч сладко

вий в хладната земя,

и ваще гърди мъжки

не гложди веч скръбта,

нито ви мисъл мъчи,

че народа е роб,

че скотски и несносен

е негова живот.

*

Почивайте, мой братя,

лека да ви е пръстта!

Изпълнихте си свято

и честно длъжността,

която вий имахте

към своя народ клет -

бе славна и полезна

за него ваща смърт.

*

От кървите, в които