Джек Лондон

На юг от прореза

Старият Сан Франциско - впрочем това е Сан Франциско едва ли не до вчера, до

деня преди земетресението - беше разделен на две от Прореза, Прорезът

представляваше железен улей по средата на Маркет стрийт и оттам непрекъснато

долиташе бръмченето на безкрайния кабел, теглещ нагоре и надолу вагоните, които

винаги можеха да се закачват или:

откачват от него. Всъщност имаше два прореза, но за по-лесно опростеният жаргон

на Запада ги бе обединил в едно, още повече, че думата бе придобила вече

символично значение. Северно от Прореза се намираха театрите, хотелите,

магазините, банките и солидните уважавани търговски фирми. Южно от Прореза бяха

фабриките, бордеите, пералните, работилниците и жилищата на работниците.

Прорезът беше метафора, която изразяваше класовото разделение на обществото, и

никой не прекосяваше така успешно тази метафора, както Фреди Дръмънд.Той

привикна да живее в тези два свята и във всеки от тях се чувствуваше

изключително добре. Фреди Дръмънд беше професор във факултета по социология при

Калифорнийския университет и именно като професор до социология той за първи път

прекоси Прореза, живя шест месеца в голямото работническо гето и написа

"Неквалифицираният работник" - книга, която навсякъде възхваляваха като ценен

принос в напредничавата литература и като:

бляскав отговор на литературата на недоволните. От политическо и икономическо

гледище това беше ' едно крайно ортодоксално произведение. Председателите на

големите железопътни компании изкупуваха цели издания, за да ги раздават на

своите работници и чиновници. Само Обединението на производителите разпространи

петдесет хиляди екземпляра. В известно отношение тази книга беше толкова

порочна, колкото прославеното и всеизвестно "Послание до Гарсиа", а в своята

пагубна проповед на максимата "пести и бъди доволен" не отстъпваше на книгата

"Мисис Уигс и нейната зелева градина".

В началото на Фреди Дръмънд му беше ужасно трудно да се нагоди към работниците.

Той не бе свикнал с техния нрав, а те пък още по-малко бяха свикнали с неговия.

Гледаха го подозрително. Той нямаше минало. Не можеше да се каже, че преди е

работил тук или там. Ръцете му бяха меки, а изключителната му учтивост - просто

страшна. Отначало той си бе наумил да играе ролята на свободен и независим

американец, решил да работи физическа работа и никому да не дава обяснения. Но

скоро разбра, че това няма да мине. В началото работниците го приеха, макар