Христо Смирненски

На гости у Дявола - Приказка за честта

В живота си нивга не бях се надявал

на толкова мил комплимент:

покани ме Дявола - старият Дявол -

дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил

със ивица златни лъчи

и пускайки кръгчета дим, Мефистофел

ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,

но все пак бе горд и засмен,

и махна с ръка той "In vino veritas!"

Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на

притворство и помисъл зла -

да пием за твойта сърдечност неземна

и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята

и тук устроих си шега:

веичах се за земната Истина свята,

но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза

за своята стъпкана чест -

човешката чест неуморно аз газя,

но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна -

умирах по сто пъти в бран,

но винаги рицар на кауза честна,

не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда

аз тръгнах неземно злочест.

И вдигнах над себе си ярка плакарда:

"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!

Посрещат ме вред с интерес,

любезно отвсякъде свалят ми шапка:

"Без чест ли си? - Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,

и ти ли!... Ей, кой да те знай!"

Две хубави дами ми казаха сладко:

"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки

изпратен бях чак до дома.

Министри, царе и придворни кокетки

ми писаха мили писма.