Н. В. Гогол е един от най-оригиналните и самобитни руски писатели. Той е единственият в руската литература, който създава школа натуралната школа. Това е реалистично направление, което интерпритира социалните конфликти чрез художествено изображение на действителността.Със своето остро критическо перо Гогол разкрива социалните недъзи на руското общество, неговата антинародна и антихуманна същност. Характерен за писателите от натуралната школа е образът на малкия човек. Той е незначителен, дребен и малък, изолиран , без стойност и значение за обществото. Трагично е пренебрежението към такъв род хора. Такъв е и героят на Гогол Акакий Акакиевич Бащмачкин от повестта 4Шинел.

В образа на главния герой писателят търси обобщение на съдбата на малкия човек ,безпомощен и духовно принизен от социалната бедност. Още от появата си на света Акакий Акакиевич е пренебрегнат от съдбата. Няма дори собствено име. Майка му го именува по абсурден начин - като отхвърля редица имена, накрая решава:,,щом е тъй, да се казва поне като баща си. Незабелижителна е и външността на героя:,, Той беше нисък, лицето му беше малко сипаничаво, имаше червеникава коса и дори малко недовиждаше, беше пооплешавал, със сбръчкани бузи, а цветът на лицето му беше, както се казва, хемороиден...

Акакий Акакиежич принадлежи към съсловието на бедните чиновници. Той е толкова прилежен в службата , че никой не си спомня откога работи там. От години е ,,все с същато положение и на същата длъжностност чиновник за писмата. След време решиха, че той сигурно се е появил на този свят вече съвсем готов , с вицмундир и плешива глава. Акакий Акакиевич често е жертва на подигравките на колегите си, но в много редки случаи им отвраща: ,,Оставете ме намира, защо ме обиждате. Отношението към него винаги е било хладно, деспотично, но в подобен случай буди жалост. В трогателните му думи един чиновник долавя посланието ,,Аз съм твой брат. Тази идея за братството във финала се превръща в идея за отмъщението заради гаврата с това братство.

Акакий Акакиевич е безукорен в работата си. Писането е неговият свят. Преписването се е превърнало в смисъл на живота му, в негова наслада и утешение. Героят живее в абсурден, студен и безразличен свят, който неизбежно е сложил отпечатък върху неговата духовност. Акакий Акакиевич не се интересува от нищо около себе си - дори когато се бръсне, не намира за необходимо да гледа в огледалото. Общуването със света е толкова ограничено, че постепенно обикновенното човешко слово губи мисълта си. Няма близки, нито развлечения, но не иска нищо от живота и съумява,, да е доволен от своя жребий. Градската цивилизация го е довела до пълно отчуждение не само от околните, но и от самия себе си. В своята ограниченост героят запазва благонравието и невинността си, защото така уреден животът не му дава право на избор. Той не познава друг начин на живот и други отношения, затова не се оплаква от съдбата си.

Но в монотонния ритъм на познатото всекидневие настъпва промяна. Акакий Акакиевич остава без шинел.студът е безмилостен и се налага да си ушие нов.Този факт предизвиква смут в душата на героя. Той се изправя пред жестокото социално лице на действителността. За първи път в живота му се