Н. В. ГОГОЛ - БАЩАТА НА РУСКАТА ПРОЗА

Николай Василевич Гогол е продължител на Пушкиновите реалистични и демократични традиции в руската литература, като засилва критико-изобличителните му тенденции. Творчеството му бележи нов етап в развитието на руската проза. Заедно с Пушкин и Лермонтов Гогол поставя основите на критическия реализъм в Русия и става един от най-ярките му представители. Под негово влияние възниква натуралната школа, която поставя в центъра на изображението съдбата на малкия човек". В творбите си Гогол гневно се противопоставя на несправедливото устройство на руското общество и на неговата изостаналост. Като критикува държавата за унизителното състояние на руския народ, Гогол (по преценка на Чернишевски) се изявява не само като баща на руската проза", но и като вожд на своя народ".

Н. В. Гогол е роден на 20 март (1 април) 1809 г. в украинското село Болшие Сорочинци, Полтавска губерния, в семейството на дребни помешчици с подчертан интерес към литературата и театъра. Баща му, Василий Афанасиевич Гогол-Яновски, е образована и колоритна личност. Пише стихове на руски и комедии на украински език (по-късно части от тях Н. В. Гогол включва в свои творби). Майката, Мария Ивановна, е красива и притежава драматичен талант, но наивна и простодушна. След смъртта на съпруга си трудно се справя с поддръжката на имението и семейството си.

Н. В. Гогол не придава голямо значение на дворянския си произход. Животът в провинцията му дава много по-ценен от него контакт с украинския фолклор. До края на живота си той събира и записва народна поезия, увлича се от народния куклен театър и приказки. Като всички деца на помешчици първоначално се образова у дома. На 12 години постъпва в новооткритата Нежинска гимназия за висши науки училище, съчетаващо средно и висше образование. Като цяло атмосферата в това училище не му допада поради казармения режим, но има и положителни страни. Тук Гогол се среща с умни и прогресивни преподаватели. Някои от тях, като Н. Г. Белоусов, Ф. И. Зингер, И. Я. Ландражин, запознават учениците си със забранени книги от руската и западноевропейската литература. По този повод в гимназията се провежда разследване, известно като Дело за свободомислие", което отстранява посочените учители от гимназията. Гогол дава показания в съда в пълна подкрепа на Белоусов и колегите му.

През гимназиалните години Гогол проявява отлична памет и добро чувство за хумор. Другарите му го наричат тайнствения Карл". Много по-късно признава пред майка си, че освен това е понесъл и много оскърбления.

През лятото на 1828 г. завършва Нежинската гимназия, връща се за малко в родното си село и в края на годината заминава за Петербург с цел да намери работа, с която да допринесе полза на отечеството". Възторгът на деветнадесетгодишния юноша е пресекнат от бездушието в държавните канцеларии, от огромната пропаст между света на бедните и богатите, от несправедливото отношение към малките хора" от народа. С много усилия намира канцеларска работа, която никак не го удовлетворява. Опитва се да стане актьор, но не успява да издържи изпита в театъра.

Първата му творба разказът Вечер срещу Еньовден", се появява в сп. Отечественьiе записки" през 1830 г. Сътрудничеството му в алманаха Северньiе цветьi" и Литературная газета" го въвежда в приятелския кръг на Пушкин, благодарение на което получава работа като преподавател по история в Патриотичния институт (1831 г.). За такава длъжност Гогол няма научна подготовка и през 1832 г. окончателно се отдава на литературна дейност.

С разстроено здраве, през 1836 г., Гогол напуска Русия. Живее и се лекува в Рим,