Гео Милев

Мъртвешки зелена, сломена лежи...

БАЛАДА

Мъртвешки зелена, сломена лежи

луната над белия праг.

Записан е твоят мъчителен призрачен знак -

и в лунния лед над прага той лежи:

смел образ, огледан през злоба и мрак.

- Луната студена лежи.

Есенните гробища зеят -

о слепи прозорци и мъртви врати:

есенните гробища зеят -

удавници древни и бледни деди,

обкичени с огън и смърт, и звезди.

- Есенните гробища зеят.

В миг ножът света обкръжи -

и блесна нечакан в далечни очи.

В миг писък на нож тъмний сън обкръжи -

среднощният вятър го с писък отниса:

и кървава длан под безцветни лъчи

зловещо над белия зид се изписа.

- Луната студена лежи.