Джек Лондон

Мърша и нищо повече

Той отиде бавно до ъгъла и погледна нагоре и надолу по напречната улица, но не

видя нищо, освен оазисите светлина, проливана от уличните лампи на всяка

пресечка. После бавно се върна по същия път. Беше сянка на човек и се плъзгаше

безшумно, без излишни движения в полумрака. Целият беше нащрек, като див звяр в

джунглата, силно впечатлителен и възприемчив. Всеки друг, който би се движил

около него в тъмнината, би трябвало да прилича на сянка още повече от самия

него, за да не го забележи.

Освен текущите сведения за положението на нещата, които получаваше от сетивата,

за обикалящата го обстановка, той обладаваше едно по-изтънчено възприятие -

"нюх". Долавяше, че в къщата, пред която се беше спрял за миг, има деца, но той

усещаше това без значителни усилия на възприятията си. В действителност обаче

дори не си даваше сметка, че ги долавя - толкова неусетно му идваха те. И все

пак, ако възникнеше миг, в който би му се наложило да направи нещо във връзка с

тази къща, щеше да действува с предпоставката, че в нея има деца. Не си даваше

сметка за нищо, което долавяше в обикалящата го обстановка.

По същия начин, без да знае как, той долови, че крачките, приближаващи се по

напречната улица не го заплашват с никаква опасност. Преди още да види крачещия,

разбра, че това е закъснял минувач, който бърза да се прибере. На пресечката

минувачът се мярна пред очите му и се загуби нагоре по улицата. Наблюдаваше,

забеляза в прозореца на ъгловата къща да припламва светлина и когато тя угасна,

разбра, че е била клечка кибрит. Това беше несъзнателно уточняване на познато

явление и през ума му мина мисълта: "Искал е да види колко е часът." В друга

къща една стая беше осветена. Светлината гореше мъждиво, без да мига, и той си

каза, че е стая на болник.

Особено го интересуваше една къща на отсрещната страна, на половината разстояние

до ъгъла. На тази къща отделяше най-много внимание. Накъдето и да гледаше,

накъдето

и да отиваше, погледът и крачките му винаги се връщаха към нея. Освен един

отворен прозорец над входната врата в къщата нямаше нищо необикновено. Никой не

влизаше, нито излизаше. Нищо не се случваше. Нямаше осветени прозорци, нито пък