Джек Лондон

Мъжете от четиридесетата миля

Когато направи съвсем безобидната на вид забележка, че ледената каша, с която се

покриват реките, преди да замръзнат, е "доста интересно явление", Големия Джим

Белдън не бе и сънувал до какво ще доведат думите му. Не бе го сънувал и Лон

Макфейн, когато добави, че тънкият лед е "още по-интересно явление"; не бе го

сънувал и Бетълс, когато веднага му възрази, че такова нещо изобщо

не съществува и е измислено само за да плаши децата.

- И ще ми разправяш това, след като си прекарал толкова години по тия места! -

викаше Лон.-

И след като сме яли с тебе толкова време от една паница!

- Но това е против здравия разум! - настояваше Бетълс. - Виж сега, водата е

по-топла от леда. ...

- Щом счупиш леда, разликата не е голяма.

- И все пак е по-топла, защото не е замръзнала. И ти разправяш, че замръзвала на

дъното?

- Само тънкият лед, Дейвид, само тънкият лед, Не ти ли се е случвало да слизаш

по течението, водата да е прозрачна като стъкло и изведнъж, както някой облак

забулва слънцето, ледената каша да изплува нагоре като мехурчетата, докато

обхване

цялата река от бряг до бряг и я покрие като първи сняг?

- Аха, неведнъж, когато съм задрямвал на кормилното гребло. Но тая каша винаги е

идвала от най-близкия страничен ръкав, а не се е "издигала" като мехурчета

нагоре.

- А не си ли го виждал, когато си седял с отворени очи на кормилото?

- Не, нито пък ти. Това е против здравия разум;. Можеш да питаш, когото щеш!

Бетълс се обърна към насядалите около печката, но трябваше да продължи

препирнята си с Лрн Макфейн сам.

-Дали е против здравия разум, или не, но това,

дето ти разправям, е самата истина. Миналата година през есента Ситка Чарли и аз

самият видяхме как става тая работа, като слизахме през праговете, дето са под

Форт Рилайънс. Беше истинско есенно време: слънцето огряваше златистите

лиственици и потрепващите трепетлики, светлината играеше по всяка вълничка, а

отвъд вече пристигаше зимата ръка за ръка със синкавата мъгла на Севера. Всичко

това ти е познато и на тебе: ледена корица край бреговете и дебели парчета лед

по вировете, а въздухът един такъв - звънти и святка, .и го чувствуваш във

всичките си жили, и всеки път, като го поемеш, усещаш прилив на нови сили. В