Джек Лондон

Мъжеството на жената

Вълча муцуна с тъжни очи, цялата в скреж, бутна платнището и се мушна в

палатката.

- Хей, Сиваш! Марш! Махай се оттук, дяволско изчадие! - закрещяха в един глас

хората в палатката. Бетьлз удари кучето по муцуната с калайдисана чиния и

главата тозчас изчезна. Луи Савой върза края на платнището, което затваряше

входа, катурна с крак нагорещилия се тиган и взе да си топли ръцете. Вън беше

лют мраз. Преди две денонощия спиртният термометър показа шестдесет и два

градуса под нулата и се пръсна, а ставаше все по-студено и по-студено; мъчно

можеше да се каже още колко ще продължат тези страшни студове. И не беше никак

разумно, освен ако такава бе волята на боговете, да се отделя човек много от

печката в подобно време и да увеличава поемания от него леден въздух. Понякога

хората го правят и тогава простудяват белите си дробове. Това води до суха,

дразнеща кашлица, която особено се засилва, когато наблизо пържат сланина. А

сетне, напролет или през лятото, запалват огън, за да размекнат замръзналата

пръст, и изравят дупка. В нея спускат човешки труп, покрит с мъх, и го оставят

тъй, напълно сигурни, че в съдния ден запазеният от студа покойник ще възкръсне

цял и невредим. На маловерните, скептично гледащи на физическото възкресение, е

трудно да се препоръча по-подходящо място за умиране от Клондайк. Но от това

съвсем не бива да се заключи, че Клондайк е място, подходящо за нормален живот.

Вън беше лют мраз, но и в палатката не беше чак толкова топло. Единственият

предмет, който можеше да мине тука за мебел, бе печката и хората без преструвки

се притискаха към нея. Част от пода беше настлана с борови клони, върху тях бяха

застлани кожените одеяла, а отдолу лежеше извалелият през зимата сняг. В

останалата част от пода снегът беше утъпкан с мокасини и осеян с тенджери,

тигани и друга покъщнина, която може да се види във всеки полярен стан. В

нажежената до червено печка силно пращяха дърва, но само на три крачки от нея

лежеше къс лед с толкова остри ръбове

и така твърд, сякаш току-що го бяха изкъртили от дъното на ручея. От притока на

студения въздух отвън всичката топлина се вдигаше нагоре. Точно над печката,

там, където кюнецът излизаше през горния отвор, се белееше мъничко кръгче сух

брезент; след това, все около кюнеца, личеше кръг брезент, от който се вдигаше